Дългият кей

- Обикновен мъж,за които давам всичко. - казах толкова тихо колкото само аз да чуя,бях се сгушила,а погледът ми се рееше из стаята докато го слушах.
- Може и така да е.. но може и да те е страх,че ако си намериш някое момиче то би те оставило защото си ловец.. което ще е страшно глупава стъпка. - погледнах го и се усмихнах леко. - Имаше време в което мислех,че не мога да обичам.. и че не мога да бъда обичана но с времето разбрах че не може постоянно да си сам.. аз винаги съм била съвсем сама. - усмихнах се лекичко и отново поставих глава върху гръдният му кош,заслушвайки се в сърцето му.
- Мога да имам деца.. исках.. искам.. но.. - замълчах. Не знаех какво ме спираше.. може би бях прекалено старомодна.. - Ти.. искал ли си деца някога? Когато си мислил за семейство..

- Семейството.. - започнах леко несигурно - Винаги е било много важно за мен. Винаги съм се вманиачавала по тази тема,както и за бебетата - засмях се. - Като нормалните момичета,но колкото повече минава времето се убеждавам,че може би при мен няма да стане.. - засмях се отново за свое успокоение. Отново споделях много с него.. Кога ще чуеш един смъртен грях да говори за семейство и деца.. още по малко да е привързан към някой. - Знаеш ли колко е рядко смъртен грях да е привързан към някого.. все едно.. живота ти зависи от този някой.. задушаваш се щом не е до теб и винаги искаш да го спасиш.. - говорех замислено,докато леко галех гръдния му кош. - Една от сестрите ми се ожени.. Гордостта.. Не потръгна.. от тогава просто съм на мнение,че за мен няма да стане колкото и да искам.. виждаш.. имам демони след себе си.. - прочистих гърлото си,повдигнах се и целунах устните му,
- За теб ще провърви.. ще си много сладко татенце.. - смигнах му и се усмихнах. Макара че може би щеше да е трудно да го видя някога с друга. - Искаш ли после да се разходим по плажа? Гладен ли си?

- Дийн.. - започнах тихо,поглеждайки го. Целунах леко устните му и се усмихнах. - Аз съм стара.. много стара.. може не физически,но психически да. - въздъхнах. - знаеш ли колко пъти съм проклинала себе си и това че не съм като хората.. Но.. Щом срещнах теб.. ти някак ме накара отново да вярвам че всичко може да е по-добре.. накараме да имам надежда за себе си..Ти.. ти ми върна живота. Няколко пъти дори. - засмях се. Така си беше.. моя СуперДийн. Погалих бузата му ,а очите ми бяха приковани в неговите,така в сякаш бях потънала в тях.
- За това за мен си невероятен и ако някога поискаш семейство аз съм на среща..

- Дам.. мина се.. - казах също шеговито,а след това се разсмях. Кога друг път щеше да мине секси бабче като мен? Щипнах го леко по ръката и се подсмихнах, Семейство.. определено щяхме да сме интересна гледка.
- Така и така.. си единственото приближаващо се нещо до семейство.. липсва ни само малкото зверче,което ще има твойте очи и характер. - смигнах му. Можех да готвя много работи.. колкото и странно да звучеше.
- Ще ти направя.. и ще измисля нещо за десерт. - казах изправяйки се. Из хола имаше много мои снимки по различни страни.обичах да пътувам,искаше ми се да отида и до Париж но все съм смятала че там не се ходи сам. Целунах челото на Дийн и се изправих.. Наметнах му една завивка и казах закачливо :
- Не искам секси татенцето да се разболее.. - след това се качих по стълбите. Облякох си едно черно бельо и си наметнах един копринен халат. Слязох до кухнята и започнах да си трупам разни продукти. Започнах да правя картофите като тези в Макдоналдс.. бях работила известно време и знаех как стават нещата. По едно време видях,че Дийн наднича. Подсмихнах се,но не му обърнах внимание. Щом направих картофите за десерт направих малка сметанова торта с ягоди. Занесох чинийте в хола. В една по малка чаша налях уиски,а в другата кола.