И от този момент нататък всичко придоби смисъл ...

"Люби ме , люби ме.."
Една неспокойна и студена вечер ,когато всичко бе мокро и неприятно Алек се бе приготвя за поредната вечер на неочаквани неща.Той облече бяла тениска и отгоре сивото си сако ,черните прилепнали към тялото му дънки подчертаваха задника му.Той застана пред огледалото завъртя се няколко пъти,след което се ухили до уши.Харесваше му.Харесваше.Обичаше да изглежда добре.Обичаше нестандартните неща;харесваше му да хваща окото,но в повечето случай не успяваше да впечатли ,който трябва.Жените..тези същества го отвращаваха напълно,но понякога имаше моменти,в който можеше да ги изчука,но те бяха твърде рядко.Целта му беше сега друга.Трябваше да направи добро впечатление на едно момче или по-скоро мъж?Нямаше точно определени ,но се надяваше тази вечер да не си легне сам.
Беше го поканил на среща още преди няколко дена,но чак сега успяха да се видят.Беше резервирал маса в един от най-хубавите ресторанти.Парите не бяха проблем(о,да определено не бяха за него).Той пристигна малко по-ранно ,за да провери дали всичко е готово.Настани се удобно в стола и запали една цигара.Димът се вдигаше нагоре,а той се наслаждаваше на гледката.За момент си помисли:Какво се случва?Какво правя тук?Кога станах такъв,че ще каня някого на среща?
Нещата се бяха променили коренно.Той никога не си позволяваше хората да го видят с друг мъж и то на романтична вечеря.Какво щеше да стане с репутацията му на плейбой? Преглътна и отпи от червеното вино.Погледна часовника си.Имаше още много време,а усещаше как цялото му тяло изтръпва.Какво да прави?Да си тръгне ли?Щеше да е много грубо от негова страна,но тъкмо когато бе готов да стане и да сложи край на това.През врата влезе "той" с цялата си прелест.Алек за момент забрави какво щеше да направи и тръгна към него да го посрещне.Крачките му бяха бавни ,а той имаше чувството ,че земята се отваря под краката му,но в добрия смисъл на думата.

Ричард не беше от типа хора, ( ако можеше да нарече себе си човек, разбира се), които ходеха по срещи. Това, предполагаше той, бе занимание на нормалните човешки същества, с традиционен социален живот. По принцип би отклонил учтиво предложението на почти непознатия господин, когото бе срещнал преди няколко вечери в задимения салон на имението Майкълсън, но уви, Суон имаше проблеми с устното изразяване на несъгласие. Думич ката "не" някак не звучеше естествено, излизайки от устата му и отказите бяха едно от най-непосилните неща, с които се сблъскваше в ежедневието си, макар околните да смятаха стоенето на палци за далеч по-трудно.
След като придоби отново човешката си форма, Ричард имаше около половин час, за да превърне калното си, окаяно отражение в прилично за среща такова.
Нямаше намерение да се престарава, щеше да бъде съвсем естествен и неподправен и съвсем не мислеше да играе ролята на социален тип. Ако някой изпитваше интерес към него, нямаше да намери неговата необщителност за непривлекателна черта.
Облече панталонът, който висеше в гардероба, очаквайки официален случай, сложи и ризата си, сетне коженото яке, защото сметна, че сакото би било прекалено официално, след което си поръча такси, което го откара на уреченото място.
Суон се стъписа, изправяйки се пред вратата на бляскав ресторант, където хостестатът бе облечен по-добре от него, а на масите стояха блюда, които вероятно струваха колкото годишното му заплащане.
Забеляза вървящия към него мъж и свенливо се усмихна, спирайки се в средата на салона.

Каква беше следващата му стъпка?
И той си нямаше на идея.Седеше като сковано дърво и не смееше да помръдне нито на едната страна ,нито на другата страна.
-Добър вечер.-каза той ,когато най-после реши да помръдне със сантиметър по-напред,за да посрещне "госта" си.Гласът му бе мек,но се усещаше напрежението във въздуха.Господина отсреща само кимна и го последва към масата им.
Като един джентълмен той изчака първо той да седне и след това наля в чашата му червено и ароматно вино.С един замах на ръката и с няколко сладникави думи на френски Алек поръча и за двама им специалитета на ресторанта.Макар ,че си нямаше и на идея какъв беше.Да,да това да ходи по скъпи и изискани ресторанти му бе ежедневие ,но това място бе ново за него,както и случващото се в момента.
Последва краткотрайно мълчание.
-Е,мисля,че можем вече да нарушим това неловко и тревожно мълчание,не мислиш ли ? -погледна го с дълбоките си като океан очи и му намигна.
-И на мен ми е притеснено.-поклати глава и сви ръцете си ,като в това време изтриваше потта от челото си с бялата и копринена кърпичка,която му беше подарък от майка му.

Ричард трябваше да признае, че цялата ситуация бе неловка. Той. Алексзандър. Срещата. И най-вече разточително скъпият ресторант.
На бала двамата бяха разменили само няколко думи след изпълнението на Суон, най-вече комплименти от страна на Маккуин, на които Ричард обикновено не обръщаше внимание, защото те имаха навика да се повтарят почти ежедневно.
След като се настани за масата, покрита с ослепително бяла покривка, огледа строго аранжировката й. Имаше прибори на нея, чието използване му бе непонятно. Чашите също бяха в изобилие - цели три.
За щастие, не му се наложи да избира от менюто, което, разбира се, бе написано на френски и се надяваше блюдото, което Алекзандър бе поръчал да си струва баснословната сума.
- Не съм притеснен. - отрече Суон и думите му съвсем не бяха лъжа. Той като че ли бе имунизиран срещу подобно чувство след дългите години на сцена. - Просто нямам какво да ви кажа...