Преди година в Банкок,Тайланд.

by **Natalie.** Пон Май 28, 2012 5:56 pm

Казват, че всеки край е едно ново начало.
Казват, че всеки край, колкото и болезнен да е той, може да се превъзмогне. Казват, че всяко ново начало носи вяра, надежда и любов. Звучи доста обещаващо, нали?
Единственият проблем бе, че Натали не искаше нищо ново. Тя обичаше лекия си и безгрижен живот в Париж, а сега не стига, че беше далеч от дома, а и не можеше да се върне, тъй като всички я мислеха за безследно изчезнала. Поне едно беше научила - никога не се връзвай на вампир, дори и той да е най-красивият, привлекателен, русокос, синеок и мускулест мъж на света. Това вече бе начело на мисления й списък “Грешки, които няма да повторя поне в близките 120 години“, измествайки от позициите още хиляди изброени глупости, за които тя съжаляваше.
Едно от нещата, които тъмнокоската все пак харесваше в Банкок, бе красотата на града, щом падне нощта. Стотици светлини, идващи от величествените хотели и огромните казина, и заведения, сякаш играеха по светлите улици и разбуждаха живота наоколо. Млади момичета и момчета, стояли досега затворени в апартаментите си, излизат навън готови да купонясват до сутринта, сигурни, че няма да оставят нито един гражданин в покой. Затворените досега заведения, отварят широко врати за да посрещнат уморените от работа мъже, търсещи малко почивка с приятелите си и предизвикателни жени, търсещи утеха на разбитото си сърце в чужди мъжки ласки. И макар това да звучи доста примамващо,не бива да забравяме, че именно тези са хората, които всяка сутрин ни се оплаква, че са недоспали, и че не е трябвало да се “разтърсват“ толкова предната вечер. И това се повтаря отново, и отново, и отново.
За съжаление, на Натали днес не бе една от вечерите, в които тя с удоволствие би танцувала на бара цяла нощ, а на сутринта да се изниже тихомълком от апартамента на някой сладур. Затова най-интересния, и всъщност единствен, план , който бе измислила, беше да кръстосва големите улици, с надежда да се отърве от струпалите се й проблеми и да релаксира, наслаждавайки се на заобикалящата я красота. Беше се доверила на най-добрата рецепта за повдигане на настроението или решаване на проблеми - гореща чаша “Starbucks" и половин шоколад “Milka" прибран в най-задния джоб в чантата. Разбира се, не очакваше, че някой ще е премрял за малкото й парче шоколад, но все пак мерките за сигурност бяха изключително важни. И както винаги добавяше един от останалите смъртни грехове : “.. особено, ако стане дума за храна!“. И в такива моменти, беше права. Когато си затънал в проблеми, дори една хапка от нещо сладко, ти се струва като избавление от заобикалящия те свят.
Тъмнокоската, сякаш опитвайки се да се избави от светлините на прожекторите, се настани удобно на една пейка, точно на главния тротоар, оставяйки се забързана тълпа да я скрива и да я подминава без никакво внимание. И за нейна почуда, това чувство на анонимност в този така голям и непознат град, я изпълваше с някаква доза удовлетворение. И тази доза нарастваше все повече, и повече, принуждавайки я лека усмивка да заиграе по плътните й розови устни.

by **Megan Smith.** Пон Май 28, 2012 7:58 pm

Днес бе един от онези дни, през които на Мегън 'и се искаше да убие всеки един, изпречил 'и се на пътя по улицата независимо дали е виновен или не. Само ако някой 'и развалеше настроението тя ставаше пожар и можеше да си го изкара на абсолютно всекиго. Това бе една лоша черта на характера 'и, която често я забъркваше в разни откачени ситуации, но на кого му пукаше? Не и на Мегън. За нея беше все едно, стига никой да не я закача, защото яростта 'и се повишаваше с всяка секунда. Просто не я интересуваше. Единственото, което бе важно е докато се успокои никой да не е посмял да я докосне или да я заговори, което всъщност рядко се случваше като някой видеше златистата 'и коса, пъстрите 'и очи и идеалната форма. Но все пак беше от голяма важност никой да не я закача, защото Мег не гарантираше в края на разговора персоната да бе физически или психически добре както преди, когато я бе заговорил.
Девойката крачеше нервно по улиците, запътила се.. е, и тя не знаеше накъде. В момента бе прекалено замислена над случилото се, за да мисли накъде се е запътила. И продължаваше да ходи из оживените улици на Банкок в продължение на минути, близо час, когато най - накрая усети как леко започва да се успокоява. Вече не бе толкова бясна, колкото преди. В момента всичко бе обзето от размисли и не чувстваше толкова ярост, колкото обърканост, жалост и факта, че най - вероятно по - голям карък от нея няма. Да, определено нямаше. И колкото и да 'и казваха да се радва на живота такъв, какъвто е, защото имаше много по - лоши от нейния, тя никога не се е вслушвала в това изречение. Може и да го е запомнила наизуст, но въобще не си е правила труда да разбере всъщност какво 'и се говори. Тя не бе живяла друг живот, за нея този бе най - ужасен и, честно казано, не се интересуваше толкова много за чуждите мизерни животи. Сега, точно в този момент, тази минута, мислите 'и бяха превзети от една мисъл и тя е, че никога нямаше да се върне там. При него. Не. Никога повече.
Усети лека умора в краката си и реши да седне, защото може би вече ходеше близо час и половина, два. И, за нейни щастие, като за първи път, имаше една пейка в близост. Направи още няколко крачки и се обърна към пейката. Седна и отдъхна. Беше прекалено замислена, за да забележи, че някой седеше на до нея.

by **Natalie.** Вто Май 29, 2012 8:43 pm

Лек шум предизвикан някъде в близост до Натали я изтръгна безцеремонно от спокойствието, на което се бе отдала. Чудно бе, как само едно малко и никакво отдъхване я стресна така, в предвид, че тя беше на главна улица и се чуваха какви ли не крясъци на хора и гневни клаксони. Ирония, нали?
Французойката обърна възмутено глава към самопоканилия се на пейката... или по-точно- самопоканилата. Момичето до нея бе слабо и високо, с дълги руси коси и очевадно раздразнено изражение. Ясно бе, че някой доста я е нервирал. Натали тъкмо се канеше да се обърне и отново да се замисли за своите си неща, но погледа й сякаш си стоеше прикован към русото момиче до нея. Имаше нещо много познато в нея и тъмнокоската трескаво започна да рови из спомените си в главата си, в опит да се сети дали я е виждала и преди. Не е от Париж, нито от околностите на столицата. Натали предусещаше, че момичето е човек, което изключваше всякаква възможност да се познават от миналия, по-миналия и по-по миналите векове. Смъртния грях се усети, че гледа в събеседника си прекалено втренчено, затова премести поглед към близкия клуб, чиято музика огласяваше всяко едно пространство наоколо и смътно заличавайки всички други шумове.
Изведнъж съзнанието на Натали я върна с 3 години назад. Спомени нахлуха в главата й, принуждавайки я да затвори очи. Как можеше да не се сети още първия момент?! И то след толкова време, през което са били заедно. Пред нея седеше една от най-близките й приятелки, Мегън. Не можеше да се каже, че са били чак като сестри, но си бяха близки и си споделяха разни неща.. Най-вече клюки. Но се случи така, че трябваше да се разделят, поради факта, че живеят в различни страни. И тогава изгубиха всякакъв контакт. Разбира се можеха да си пишат или да си говорят по телефона, но мисля, че не е нужно да изтъквам, че приятелство от разстояние не се поддържа. Защото точно когато имаш най-голяма нужда от приятелско рамо, се оказва, че всъщност си съвсем сам. А и като цяло, Натали не искаше да се разкрива пред никого.Било то приятел, гадже или каквото и да е било.
- Мегън?! - обади се най-накрая тъмнокосото момиче и се обърна въпросително към русокоската. Надяваше се, тя все още да си я спомня, в противен случай наистина щеше да се получи много неловко.

by Sponsored content

Преди година в Банкок,Тайланд.

Преди година в Банкок,Тайланд.

Re: Преди година в Банкок,Тайланд.

Re: Преди година в Банкок,Тайланд.

Re: Преди година в Банкок,Тайланд.