Re: Преди 3 месеца; Колорадо

by **Katharina von Bismark** Чет Май 24, 2012 7:18 pm

Кимнах с глава и се усмихнах.
-Да, разбирам те. И при мен е така. С всичкото пътуване и този лов никога не мога да завържа нови запознанства и приятелства - казах и леко повдигнах рамене.
-Дийн.. Дийн.. - започнах, изчаквайки го да си довърши мисълта, след което просто поклатих неодобрително глава.
-Никога няма да си сам. Винаги ще имаш поне няколко човека, които да държат на теб и да са до теб и в най-лошите моменти от живота ти. Най-малкото аз ще съм до теб винаги, когато имаш нужа.. Сега е моментът да изпищиш от ужас - казах и се засмях. Не бих казала, че с него бяхме чак толкова близки, но аз лично го приемах като добър приятел.

by **Дийн Уинчестър** Чет Май 24, 2012 7:23 pm

- Не, глупости, не е ужас.
Засмях й се на думите.
- Всъщност е доста мило от една страна.
Усмихнах се съвсем леко, докато се взирах в погледа й. Явно размекнатата ми страна сега реши точно пред нея да се покаже в разцвета си. Чудесно, щях да изглеждам доста зле пред нея. Уж трябваше да съм злия ловец, изтръгващ сърцата на всички същества. Но вместо това съм чувствителния човек, който тайничко си мечтае да не умре сам.
- Та да..
Поклатих глава неловко, защото мълчанието и взирането продължи доста повече от необходимото.
- Ловът си е моя живот, но не знам и за теб, дечко. Жена си и.. за кухнята май е мястото.
Веднага започнах да говоря , преди да пусна още тези глупави чувствителни приказки.

by **Katharina von Bismark** Чет Май 24, 2012 7:36 pm

Засмях се и го погледнах.
-Ако си смел да пробваш някое моя ястие току-виж съм ти сготвила - казах му след малко, докато наум прехвърлях нещата, които мога да сготвя без да запаля каквото и да било и без да има риск да отровя Дийн.
-В най-добрия случай ще хапнеш пица или.. някакви сандвичи - казах и се засмях. Да, нямаше шанс от пожар, нито от натравяне.
Менюто, което можех да направя не включваше пилешко в сладко-кисел сос, нито някакви прочути френски ястия, но вместо майка ми да ме учи да готвя, баща ми ме учеше да ловувам. Не бях типичното момиченце..
-И не съм дечко.. - казах му и го сръгах още веднъж.

by **Дийн Уинчестър** Чет Май 24, 2012 7:45 pm

- Всичко ям! Дори престояло ядене!
Дори не се замислях за последиците. Виене на свят беше предимно.. ама то постоянно ми се виеше целия свят в краката, така че никакъв излишък си нямах с разваленото ядене.
- Отивай да ми правиш сандвич, жено!
Казах заповедно, като заех за секунди строгия си вид.
- Голям дечко си! Малчо, дребен, всичко!
Усмихнах се злобно.

by **Katharina von Bismark** Чет Май 24, 2012 8:18 pm

-Не си спал с мене, че да ми говориш така заповеднически.. - казах и се засмях.
И продължаваше да ме дразни за възрастта. Както като беше по-голям от мен, и той е бил на 19 по дяволите.
-За всяко едно подценяване на възрастта ми ще получаваш по поредното сръчкване в ребрата - казах и се засмях.
-Не съм толкова малка, за колкото ме имаш. Ако имаше начин да ти променя мнението досега да съм го направила няколкол дузина пъти - казах, въртейки иронично очи. Но наистина.. досега да съм му доказала стотици пъти, че не съм малка. Поне не толкова, колкото се опитваше да ме изкара.

by **Дийн Уинчестър** Чет Май 24, 2012 8:30 pm

- Е, добре де!
Примирих се накрая и извъртях поглед. Нямаше да се разберем май май. Тя не искаше да бъде подигравана, аз пък ужасно много обичах подигравките.. нямаше да я бъде.
- Не си дечко, нито останалите синоними там! НО и не си много голяма!
Бързо й натъртих носа, преди отново да се възгордее.
- Пък и с твоите супер сили... не те правят голяма!

by **Katharina von Bismark** Чет Май 24, 2012 8:40 pm

-Но пък могат да ти спрат топлата вода - казах му и го погледнах, обръщайки се на една страна към него. Опа, май току-що се издадох, но той така или иначе и сам се беше досетил, че аз бях главната виновница за студения му душ.
-Да, окей.. аз го направих - казах.
-Ако се разболееш ще ми тежиш на съвестта, затова.. недей - казах след малко и се засмях,. след което го гушнах.
-Но тогава ще имам повод да ти сготвя, за да оздравееш бързо - добавих накрая и наклоних глава по един преценяващ начин. Поне доколкото пицата помагаше за бързо оздравяване. Много разбираха, пицата беше новата пилешка супа!

by **Дийн Уинчестър** Пет Май 25, 2012 7:17 pm

- Ти си била!
Подскочих като подпален веднага. Знаех си, че е тази пакостница, нямаше смисъл да се прави. Винаги хващах виновниците, не случайно бях господин Уинчестър.
- Сега ще ти кажа аз на теб и кой на кого ще готви!
Не знам какво ме прихвана, но изведнъж започнах да я гъделичкам и да се боричкам с нея.
- Кажи ми , че имаш гъдел!

by **Katharina von Bismark** Пет Май 25, 2012 7:38 pm

Започнах да се смея, докато той ме гъделичкаше.
-Сприии - едвам успях да кажа през смях.
Май това беше доста красноречив отговор на въпроса му дали имам гъдел. Опитвайки се да се измъкна от него нямах особено голям успех.
-Ужасен сиии - казах, докато продължавах да се смея.
-Стига, мир.. мир! - казах, когато успях да го възседна и хванах ръцете му, като ги притинах към леглото. Опитах се да не обръщам внимание на ситуацията.. и позата, в която бяхме в момента. Беше.. странно.

by **Дийн Уинчестър** Пет Май 25, 2012 8:32 pm

- Какъв мир, виж как ме държиш!
Погледнах с остър поглед надолу, а после веднага към ръцете си и се опитах да се измъкна.
- Ама я не използвай сега тези сили!
Намръщих се и по-настоятелно се опитах да се измъкна.
- Не си честна!
Развиках се малко по-силно, но някой ако ни погледне отстрани нямаше да изглежда каквато беше иначе.
- Сериозно, не ги ползвай!
Казах с малко по-сериозен тон.

by **Katharina von Bismark** Пет Май 25, 2012 8:38 pm

Продължавах да се смея.
-Не използвам никакви сили. За протокола, силите ми са да контролирам елементите, не да ти държа ръцете - казах и се засмях отново.
-Ако те пусна обещаваш ли да не ме гъделичкаш? - попитах го и наклоних глава на една страна, като го погледнах с известна доза съмнение.
Или ми се стори, или кимна лекично с глава. Надявах се да не ми се е сторило, понеже няколко секунди след това предпазливо пуснах ръцете му, очаквайки все пак всеки момент да се повтори случката отпреди малко. Засега още не се мърдах. Бях седнала внимателно върху него, като краката ми минаваха покрай кръста му.
-Без гъделичкане - казах му и се усмихнах.

by **Дийн Уинчестър** Пет Май 25, 2012 8:50 pm

Ситуацията.. малко беше странна. Какво малко.. доста беше, но никой не я обсъждаше.. щеше да бъде странно. Само й кимах леко и се разбрахме без повече гъделичкане. В повечето случаи щях да се направя, че се примирявам и пак да започна с гъдела, но този път щях да се примиря защото... мда, беше странно.
- Сега ако решиш и да ме храниш ще си перфектна както си ей така..
Засмях се веднага неловко.

by **Katharina von Bismark** Пет Май 25, 2012 8:56 pm

Търкулнах се до него на леглото, когато каза, че няма да ме гъделичка повече. Ама и аз му повярвах бързо, сякаш можех да му имам доверие за нещо такова.
-Хубавите неща бавно стават - казах му.
-Така че.. едва ли скоро ще хапнеш нещо направено от мен - добавих след това и се засмях. Погледнах за секунди през прозореца. Още беше тъмно. Колко ли беше часа? Някъде след полунощ, през нощта, но колко ли беше наистина. Имах чувството, че ми се доспиваше, или това беше породено само защото беше нощ. Обърнах се изцяло към Дийн и се подпрях на една страна. Сякаш щях да му кажа нещо, но просто си лежах и го гледах.

by **Дийн Уинчестър** Пет Май 25, 2012 9:02 pm

- Нещо ще ми казваш ли, или ще ми се нахвърляш?
Погледнах я предизвикателно като се обърнах към нея, така че да я гледам. Ех колко обича да я дразня. Беше ми в кръвта и си го мисля вече за над 10 път тази вечер.
- Знам, не можеш да ми устоиш..
Направих се на самодоволен и присвих леко рамене с дразнеща усмивка.
- Дори аз не мога да си устоя!

by **Katharina von Bismark** Пет Май 25, 2012 9:09 pm

Въпросът му ме свари нвподготвена, макар че не се нуждаеше от отговор, Дийн просто обичаше да се занася с мен. И все пак останах учудена от въпроса му.
-Просто си неустоим за мен, Дийн. Самото ти присъствие толкова близо ми действа като силен афродизиак - казах и се засмях.
-Нямам имунитет срещу чара и сексапила ти - добавих след малко, докато се спуснах надолу и легнах на леглото.
-Естествено, че ще ти налетя, ти да не си мислеше нещо друго? - попитах го и повдигнах вежди все едно казвах нещо, което беше повече от ясно.

by **Дийн Уинчестър** Пет Май 25, 2012 9:19 pm

Добре, сега аз бях неподготвения. Не вярвах, че и такава реакция щеше да има тя, а по-скоро, че съм прекалено самодоволен.
- Е.. да.. нали.. това казвам!
Казах по-замислено и накъсано, сякаш не бях сигурен. Аз и не бях особено де, не знаех много много какво говоря и дали е това, което си мисля.
- Защо.. защо ще ми налиташ?
Погледнах я с шашнат и невярващ поглед.
- Сексав съм, нали?

by **Katharina von Bismark** Пет Май 25, 2012 9:27 pm

-Естествено - казах му.
-Толкова сексав, че едвам се сдържам да не те налазя още сега - казах му, придържайки се към по-перверзен поглед и тих, навяващ усещането за похот глас.
Аз добре се шегувах в момента, ама той наистина си беше страхотен. Само, че едва ли щях да му го призная, най-много това да погали егото му допълнително. Така и така бях започнала.. нека поне циркът да е пълен! Леко се понадигнах, приближавайки се към него.
-Всъщност знаех, че ще дойдеш тук. Никога не пропускаш лов. А този крайпътен мотел е чудесно място за.. - казах, бутайки го на леглото, заставайки на сантиметри от него.
-За всичко, което ти мисля.. - казах, а мръснишка усмивка се появи на лицето ми. Само да не се разсмея.

by **Дийн Уинчестър** Чет Май 31, 2012 6:22 pm

Актьорство?! Добре това беше актьорство и не ми се вярваше да го говори наистина! Нереално е! Спрях за момент и да дишам от шашването си от нея. Беше.. странно! Мноого, много странно! Само се облегнах назад от нея и я гледах объркано.
- Хайде не се прави!
Намръщих се за пореден път за този ден и си промених тона на доста строг. Нямаше да ги има тези игрички! Не и в мое присъствие. Особено така да се шегува с мен. То това за шега ли си беше?!
- Хей! Казах нещо!
Казах с по-заповеден тон като не смеех да помръдна.

by **Katharina von Bismark** Чет Май 31, 2012 7:04 pm

Наклоних глава на една страна и го погледнах.
-Че защо да не ми повярваш, че изпитвам привличане към теб? - попитах го и повдигнах вежди. Не че не беше хубав, напротив - беше умопомрачително секси, но бяхме приятели и не исках да правя нищо, което би могло да застраши дружбата ни. Или пък бих. Дори аз самата не знаех. Заслушах се в думите му и скоро от моя страна последва отговор.
-Окей, наистина се правя. Нямам никакви извратени мисли за теб - казах и се засмях.
-Но това не означава, че не ми харесваш - казах му след малко с потаен тон, който беше способен да накара човек да се замисли.

by Sponsored content