Дългият кей

- Нямаш си и идея колко..
Прошепнах и се подсмихнах, въпреки, че бях съвсем сериозен. А и сякаш този танц щеше да й се отдава. Просто излъчваше този сексапил, че всеки един танц би й се отдал, но най-вече този.. или в скута. Не, рано беше да мисля за Коледа.
- Но ако не искаш няма..
Превъртях я да седне на плота, но така, че да бъда плътно до нея.
- Мислиш ли, че е добра идея да живея временно при теб, тогава ?

- Добре, ще приемем, че е добра идея, стига само да не се караме всеки ден като женена двойка, че тогава наистина става доста лошо!
Намръщих се, но бързо усмивката се разля на лицето ми. Леко се отдръпнах като се огледах, за да преценя в коя стая да отида.
- Та хола? Но да знаеш, че аз няма да танцувам!
Докато довърша изречението и вече изхвърчах някъде по другите стаи и скочих на дивана веднага щом стигнах хола и започнах да се оглеждам любопитно.

Наместих се доста удобно като зачаках този уникален момент да се случи. Не вярвах, че наистина би го направила, по-скоро мислех, че ще се пошегува и ще дойде прекалено навлечена само и само да ме подразни. Но... всичко беше опроваргано когато се чуха първите секунди от песента. Явно кефа щеше да ми излезе днес, но направо замръзнах когато се появи в стаята. Ако беше в анимационен филм сега, туй беше момента очите ми да станат свръх големи. Започнах да прехапвам устни щом гледах тези нейни движения. О, какви мисли ми даваха, дори не беше за вярване. Никога не съм си мислил, че точно с нея щяхме да достигнем точно до тук, но.. просто тези движения, това облекло..! Дори хванах жартиера й и се ухилих още по-перверзно и доволно, а тази усмивка нямаше да изчезне дълго време. Но погледа ми беше разсеян когато и роклята падна от нея, а физиономията ми - безценна. Сякаш беше някакво подобие на сън, но от онези, в които усещаш и чувстваш. Дори когато седна в мен.. не, не, това си беше реалност. Просто самата ми физиономия когато танцуваше в скута ми.. изкушавах се за много неща.
- Знаеш ли..
Заговорих доста тихо, за да не нарушавам песента.
- Идеята за женените двойки ми допада.. ако загряваш..
Прехапах леко долната си устна, като ръцете ми минаха бавно по бедрата й, като бавно спуснах устните си по вратлето й..

Буквално започваше да ме побърква по онзи хубав начин. За момент дори доста задълбочих гледката си към.. гърдите й, но бързо я погледнах отново в очите. Ах, че и не ми даваше да я целувам, нито да я докосвам, а това ме изгаряше от вътре. Сякаш от това зависеше живота ми, а аз не можех да се боря с това. Пък и... тя беше доста по-силна, така че нямах особено голям избор освен да си кротувам. Изпитвах нещо като изтръпване когато ме докосваше така.. а целувките й.. сякаш оставяха следи под кожата ми.

Най-после! Очаквах тази целувка сякаш от часове, а бяха просто минути. Беше си ужасно нетърпимо да не ме оставяше да правя каквото си искам, но така беше и по-забавно. Така само вътрешно ми се насъбираше и насъбираше и в един момент щях да "изригна" като вулкан, или просто щях да действам по-особено, нищо, че бях просто човек. Целувките й сякаш разтапяха лед по тялото ми и не можех да бъда по-смирен. Хванах я и я превъртях силно, като този път тя беше под мен и се почувствах горд от тази постъпка. Не я оставих да ми дава забрани или каквото и да е, а най-нахално хванах края на бикините й и ги избутвах надолу, докато не отделях ужасно бързите си целувки от нейните.

Този.. този сладък Грях.. беше ненаситен. Но това започваше да ми харесва в нея. Преди часове я мислех за може би най-невинното същество на тази земя, а сега очакванията ми бяха съвсем различни. Само с този нейн поглед, този нейн глас.. приканваше ме да влезна в нейния свят, който отрекох още преди, че не бих направил това. Но сега.. сега сякаш беше различно..
- Греховете..вие.. винаги ли сте.. такива...?
Говорех малко накъсано, но успях да свържа изречението си. Говорех с лек, но треперещ глас, защото точно вратът ми беше едно от най-слабите места по тялото ми, отделно и ръцете й..

Само двамата.. този израз, допадаше ми. Не бях още напълно сигурен за всичко това с нея, чувствата и останалото. Не можех да не крия, че бях доста объркан. Но.. познавах я от много време, приемах я такава, каквато беше.
Бях силно притиснат към нея.. нейната кожа, беше копринена, че когато малко се размърдах и отделях от нея, сякаш въздуха беше ужасно студен. Само тялото й можеше да ме затопли, за това бързо се долепях до нея. Преметнах леко косата й назад и долепих устните си нежно до врата й. Целувах я старателно и нежно, докато бавно спрях да я целувам, но устните ми бяха на нищожни милиметри, допиращи се до врата й и така се изкачих до устните й, докосвайки я само с топлия си дъх.
- Щом съм с теб, значи всичко е специално..
Усмихнах се леко, а устните ми се разтвориха и долепих устни над нейните, а тялото ми бавно се извиваше над нея. Мисля че вече бях готов да го направя, за това колкото и нежно я целувах, толкова и бавно и нежно проникнах в нея.

Почти през цялото време си мислех за нея и за това, че я допусках до себе си. Знаеше всяка моя тайна, а сега явно и без да й ги казвам можеше да ги прочете. Не бях запознат със съществата като нея, но си давах сметка, че е много силна, но ме притесняваше, че някакви демони са след нея. Дали щях да мога да й помогна? Допуснах я напълно в своя свят, можех да й се доверя. Плъзнах дланта си по тялото й, към гърдите й, корема и се спрях на кръста й, помагайки си да прониквам малко по-лесно в нея. Все още загрявах, но малко по-малко засилвах движенията си в таза й.

До преди малко ако ми беше студено, то сега явно бях в паралелен свят. За секунди се пренесох в свят, в който не ме касаеше с кой съм и какво правя. Знаех, че съм с любим човек, за който бих направил много. Целувките й оставяха онези влажни, приятни следи, а когато премести ръцете ми, сякаш нещо в мен ме мотивираше да бъда по-бърз и по-бърз, но в един момент бавно забавях движението, за да я подразня. А и по самите й стонове се разбираше. Наведох се да целуна гърдите й и я прегърнах плътно, като се заиграх с малко по-страстни целувки, опитвайки се да овладявам положението и в двете действия, преди да се изложа и всичко да свърши много бързо.

Когато бях вече под нея, оставих я сама да намери точния ритъм, като я накарах да замърка сладко, сладко, или поне това целях.
- В никакъв случай..
Също прошепнах тихо и захапах закачливо за ухото, като прокарах леко езика си. Така нежно, нежно стигнах и до устните й, докато преплитах пръстите си с нейните. Оставих я тя да води свободно, но я разсейвах и с целувки. Пиех дъха й, който беше като нектар при всяка целувка.

- С мръсния начин, по който ме гледаш в момента.
Целунах брадичката й бавно и нежно, като накрая използвах върха на езика си уверено. Същото направих и когато бях отново при устните й, като леко изстенах срещу устните на Елизабет.
- А как стана.. при мен тогава? Ума ми само е по теб!
Промърморих с по-измъчен глас пред устните й. Отново я захапах леко, а тялото ми беше някак напрегнато, сякаш едва се крепях, но не исках да го покажа.

Тези бавни движения ме побъркваха, сякаш искаш рязко да забърза, защото знаех, че така само се опитваше да ме подразни.
- А аз се чудя на госпожица Дейн как ме търпи.. през всички тези години.
Опит за шега, но лекия ми стон бързо ме накара да замлъкна. Тялото ми вече се изпълваше напълно и някак усещах самия край, защото сам забързах движението си, защото по този бавен начин.. не можех дълго.

Притеснявах се, да не задавам цял ден прекалено много въпроси. Не исках да я смутя, притесня, ядосам и да си тръгне обидена. Не исках да я притискам по никакъв начин, за това нямаше да я разпитвам за миналото и всичко.
- Не съм нищо особено..
Засмях се, докато си играех с един нейн кичур с едната си ръка. Почти винаги го правех с всяко момиче, харесваше ми.
- Просто съм обикновен мъж, който скоро ще стигне до 30те, а дори си няма момиче, което да защитава. Лова винаги ще ми пречи и няма да мога да изградя семейство. Може би с това се различавам само от останалите, но означава, че съм и откачалка, за това, че се занимавам с такава работа, за които повечето си мислят, че е измислица.
Винаги се бях замислял за семейство и всичко. Може би малко ще ми липсваше, но свикнах да съм си като сам вълк.
- Може би след някоя друга година ще направя нещо с мен. Ще се трансформирам, може би вампир. Иначе ти можеш ли да имаш деца или не?