Малката поляна

Намирах се може би на най-спокойното място.На някаква поляна чудеща се какво да направя.Беше ми тъпо и скучно,а нямаше дори на кого да се обадя.Докато си си седях усетих нечие присъствие.Огледах се и забелязах някакво момиче което да се приближава.Определено бях гладна и щях да обядвам с нея.А и беше ловец.Те бяха най-вкусни.Използвах бързината си и се озовах зад нея.Огледах я и казах:
-Коя си ти и какво правиш тук?
Беше на моя територия сега.Първо щях да си поиграя с новата си играчка и след това най-вероятно щях да я убия.

П.с
Съжалявам че пиша чак сега нямах нет..За трети път го пиша тъпия пост и винаги ми спира нета като тръгна да го пращам :Х Съжалявам че е толкова къс.












































седях усетих нечие присъствие.Определено беше ловец.надушвах ги от километри.Не можех да го понасям.Огледах се и забелязах някакво момиче,което се приближаваше към мен.Използвах бързината си и застанах зад нея.Огледах я и казах:
-Коя си ти и какво правиш тук?
Попитах я.Погледнах я с леко присвити очи и отметнах косата си назад.

П.с
Много съжалявам за забавянето.Интернета ми спря тъкмо като си пусках поста и сега писах наново... Сорри.

Колко остроумно от нейна страна.и си мислеше че ще може да ме впечатли с поведението си.Ни най-малко.Беше поредната самозабравило се момиче,което си мислеше че може всичко.А не беше така.Глупави смъртни.Мислеха си че са нещо повече от нас.Все пак ние бяхме първите вампири подяволите .Нямаше да й се дам толкова лесно,а и наскоро моя милост заяви интерес да убие двама ловци,които обичаха да трепят наред чудовища.а проклетите демони не спираха да ми се бъркат в личният живот заради тях двамата.Бях готова на всичко само за да не ме тормозят онези чернооки изроди.Приближих се към момиче и казах:
-Хмм мисля че можем да си помогнем взаимно.Случайно да знаеш къде са братята Уинчестър?Е,няма как да не знаеш.Но дали ще искаш да споделиш.Както казах и двете ще спечелим по нещо от това.
Казах и се усмихнах злобно.Определено щях да получа това което искам.

Можех да и бъда полезна с толквоа много неща.Милата тя.Мислеше си че няма да успея да разбера къде са.Нямаше да е нужно дори да я мъча.Едно малко въздействане и работата е готова.Но исках да го направя по-интересно.Щеше да бъде скучно и бързо.Погледнах я и отговорих на тъпият и въпрос който нямаше никакъв смисъл.
-Хмм ... Откъде да започна.Като за начало ще се отървеш от всички демони които искат да те убият.и от куп други чудовища.Мога да ти предложа животът който винаги си искала.Спокоен,без убийтва,чудовища,кървища и много други неща.Да имаш семейство.Всичко това може да бъде твое.Затова ми трябват братята.Писна ми от тях.Тези демони не ме оставят намира.не мога да се отърва от тях.Постоянно се опитват да ме убият,но както виждаш все още не са успяли.Ааа и за малко да забравя.Плюс това искам кучката Лилит мъртва.
Казах почти на един дъх и се огледах наоколо.Нищо чудно някой изрод да изнкне отнякъде и да се опита да ме убия.Момиче беше лесна плячка,но с мен щяха да се справят доста трудно.

Това момиче си нямаше никаква идея какво се задава.Всичко щеше да се промени.
Приближих се леко към нея и казах прошепвайки:
-Апокалипсис.
Бях готова на висчко за да запазя сегашният си живот такъв какъвто си е,а не да се разправям по цял ден с демони.
-Първо тази пикла не ме плаши.Та аз съм по-стара от нея,Но тя сериозно може да ни вкисне животите.На всички.Защо мислиш че братята са постоянно преследвани от демони,а да не говорим и за ангели.Сега схващаш ли накъде бия.Писна ми по цял ден да се разправям с чернооки идиоти,които се опитват да ме убият.
Познавах Лилит и тя нямаше да се откаже за нищо на света от това което иска.
-А,Лилит е ключат към скапания Апокалипсис.Вчера цял ден измъчвах един демон докато пропее.Хич не е лесно.

-Скъпа,ако си мислиш че не съм опитвала да се свържа с двамата идиоти се лъже.А и Дийн няма да е много доволен щом разбере че отрязала най-добрата му приятелка.Да,точно така.С Дийн се познаваме от доста време.Веднъж той ми спаси задника,а аз след това му върнах услугата.Така че какво си избираш.Много добре знам как да убия Лилит,но явно ти не ме слушаш внимателно.Ако Лилит умре познай кой ще ни дойде на гости.
Казах и посочих с пръст земята.Ако не се сещаше че имам предвид Ада жалко за нея.Глупаво момиче.Лилит се разхождаше наоколо и изготяваше планове как да счупи всички плочи и да пусне Луцифер на свобода.Хората наистина бяха глупави.Или просто това момиче нямаше надеждни източници.Светът беше пълен с идиоти.Но какво да се прави.

Явно говорехме на един и същи език.Усмихнах се и отговорих:
-Разбира се.
Отдавна не се бях виждала с Дийн,а да не говорим за Сам.Оказа се че малкият Сами се е отказал от бизнеса.Жалко за него.
-А относно убиването на Луцифер.Няма как един прост смъртен да го направи.Дори аз не мога да го направя.
Сам беше направил тази каша и вместо сам да си я оправи естествено някой друг трябваше да го направи.Но естествено не го правех за него.А и си имаше причина да се видя с Дийн и това не беше тъпата Лилит.Дори Апокалипсиса не ме интересуваше толкова колкото смъртта на милият ми брат Клаус.Щях да не намеря начин да го натикам два метра по земята.

-Ти знаеш коя съм.Не мисля че има нужда да се представям.
Засмях се леко и я погледнах право в очите.Щях да разбера дали ме лъже или не.И засега не показва никакви признаци да го направи.А и щеше да бъде много голяма грешка от нейна страна.
-Да,аз съм зла,гадна,манипулативна и т.н.Ами бях завряна в ковчег с кама в сърцето в продължение на 60 години.
Беше си хубаво да съм пак сред живите.Ако можех така да се изразя.Клаус щеше да си плати за това което причи на семейството ни и аз лично щях да се погрижа за това.

Засмях се на въпросът й който не ме учуди много.Клаус щеше да я убие на секундата.Мразеше ловците дори повече от мен.Засега планът ми вървеше просто перфектно.
-Беше брат ми Клаус.Сигурно си чувала за него.По-голям психопат няма да срещнеш от него.Отваряй си очите на четири.Не се знаеш откъде може да изкочи.Не го приемай като заплаха от моя страна,а просто като съвет.А и след като ще се свържеш с Дийн не съм в изгодна позиция да те убивам.
Усмихнах се леко.Много добре знаех че искаше да чуе точно това.Нямаше ми доверие.Както и аз на нея.

-Ако го исках досега да съм вечеряла с теб.А и защо да убивам човека,който ми подава ръка.
Все още не можех да проумея всичките тези убийства.Направо ми се повдигаше от тези неспокосани вампири.Дори не подбираха жертвите.Те бяха просто една грешка.Едни мелези,които не трябваше да съществуват.Но така и така вампирският вид си остава доминантен сред всичките.Никой не смееше да се опълчи на древното семейство.
-А,ти кога започна с ловуването?Сигурно е забавно да убиваш чудовища.Нали?
Любимото ми нещо беше да измъчвам демони.Нямаше нищо по-приятно от това.Можеш да правиш с тях каквото си искаш,а и не са сред най-умните.