Хибриди ..

by **Rebekah Mikaelson ♥** Вто Май 15, 2012 5:12 pm

Това е темата на Хибридите.

by **Питър Уейт.** Нед Май 20, 2012 12:16 pm

Име:
Питър Дюшан Уейт.

Възраст:
25 години. /въпреки, че е хибрид стареенето не е прекъснато на определена възраст./

Раса:
Хибрид. Смеска между демон и човек.

Дарба:
Телепортация. Телекинеза. Левитация.

Външен вид:
Питър изглежда доста добре предвид възрастта си. Има рошава, черна коса, която ако не се подстриже не търпи никой да казва как ще стои. Коса "с характер" си е. Очите му са светло- кафяви със зелени точици или по- просто- пъстри са. Обикновено човек може да потъне в тях като мушичка в конфитюр. Когато е ядосан или замислен потъмняват значително. Устните му са светло- розови, но има лек дефект на долната. В лявата й част има мъртви нерви, които не позволяват да я движи и когато говори тази част отива надолу и придърпва цялата устна. Доста трудно е да се обясни- по- лесно е да се види. Уейт е доста висок около 1,87. Тялото му изглежда много добре- в резултат от непрекъснатата намеса на фитнес в живота му.. и отказа му да яде сладко. /освен шоколад. всички обичат шоколад./ Не е голям подръжник на модата облича се така както му е удобно. Обикновено това означава дънки, тениска и кецове. При по- специални случаи се облича подобаващо с костюм и т.н. но не можем да си изкривим душата да кажем, че обича да е облечен така. Светлата му кожа си е факт- трудно му е да почернее дори да отиде на почивка в Африка.

Характер:
Противно на симпатичния си външен вид, Питър не е толкова миличък и добричък. Обикновено се държи доста дръпнато с хората- никак не обича да се запознава с нови хора. Доста недоверчив е- дори хора, които го познават от години съвсем честно могат да си признаят, че не знаят почти нищо за него и доста често нямат и на представа защо върши това или онова. В общи линии човек с поне малко ум в главата си веднага би забелязал, че това е камуфлаж- доста добър при това. Черупката на Уейт е непробиваема- поне той е на това мнение. А принципно отвътре е по- добронастроен и доста голям шегаджия /е.. доста често му се случва да прекалява.. и хората да се обиждат, но кой може да устои на неговата кучешка муцунка?/. И сега пускаме бомбата- Питър Уейт е неспасяем романтик. Не говоря, че ще ви мята камъчета по прозореца и ще ви рецитира Шекспир. По- скоро знае как да избира красиви места за срещи и определено не е от бързаците, които си търсят забавление за една нощ.

История:
Питър Дюшан Уейт е роден..
Май е безмислено да почвам така. Никой- дори той самият няма представа къде се е родил или на каква дата. Отраснал е в сиропиталище в Кънектикът. Причината за това? При него семейството е наобратно- майка му е демон, а баща му е човек. И тъй като тя мисли за невъзможно да забременее от човек след това както винаги бяга. И досега тя самата не може да проумее как е изтърпяла едно досадно човешко бебе цели девет месеца в себе си. В мига, в който се ражда тя го зарязва пред входа на сиропиталище. Това е на 31 октомври или т. нар. Хелоуин, който всъщност е празникът на бог Самхайн. Дюшан счита това за рожденният си ден тъй като няма и на представа кога всъщност се е родил- знае че не е бил току- що излязло бебе, когато е бил оставен в сиропиталище. Когато порасва достатъчно, че да си изгради някакъв характер веднага му лепват прякора "Замечтаният аутсайдер", тъй като той вечно лети в облаците, представяйки си как негови роднини идват да го вземат и той заживява щастливо и доволно. Надеждата му постепенно угасва и на 15 години той вече е просто "Аутсайдера" поради факта, че страни от останалите деца и си няма никакви приятели. Точно тогава се случва чудото- неговият роден баща някак си е разбрал за него и идва да си го вземе у дома. Но след две години отново преживява "корабокрушение"- баща му умира и той е напълно сам. Тогава открива силите си и какви невероятни неща може да прави с тях. Заживява сам и се учи все по- добре да използва дарбите си и вмомента ги владее перфектно.

Допълнителна информация:
- Хъх.. амии.. маниак е на тема часовници. Като влезеш у тях си е направо зловещо с цялото това тиктакане идващо от единият му скрин, в който са наредени стотина вида различни ръчни часовници. А да- да не забравяме и шумът, който вдигат старинните му часовници във всяка стая + коридора. /е в тоалетната няма- не е чак толкова побъркан./
- Пуши. Знае, че е отвратителен навик и му е писнало непрекъснато да му го натякват. Цигарите му никак не са леки, а когато е у дома си позволява да изважда кутията си с пури.
- Вкъщи има черно зайче за домашен любимец- има го от около две години, но заекът е пораснал доста за това време.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 20, 2012 12:18 pm

Одобрен си ! Забавлявай се <3

by **Kate.** Чет Май 24, 2012 6:44 am

Хибриди .. Tumblr_m4ids1i8zF1qhe62uo1_500

Име: Кейт
Години: 21 / неизвестни
Раса: хибрид (баща й е ангел, майка й - богиня)
Дарба: афинитет към огъня, създава илюзии, може да създава (извличат) предмети от книги, картини и други; с нарастването на силите й, може да създава предмети без да ги гледа и без да съществуват в картини и книги.

Външен вид:Още когато проплаква косичката й е с цвят на мед. Много мекичка и тънка. Родителите ѝ никога не я постригват къса, а на 4 годишна възраст, макар да стига не повече от 10 сантиметра под раменете й, косата й едновременно е във всички оттенъци на русото – в корените е тъмна, постепенно цвета се изменя до нормален рус – в средата, а краищата й са бели. Когато гледа снимките си, Кейт се харесва, но никога не съжалява за косата, която има сега. Все пак „мострите на русата коса” в собствените ѝ косите са изчезнали за няколко месеца. Като малка обича да заспива, докато пръстите на майка ѝ си играят с косата ѝ. Не го е казвала на глас, но все още иска да заспива така.
Не излиза от вкъщи, без да е направила нещо с косата си – дали просто ще си сложи тънка лента или ще накъдри цялата си коса – това зависи от 1) с колко време разполага, 2) как е облечена и 3) какъв е поводът.

Характер: Характерът й отговаря на външния вид - до известен смисъл семпъл, леко загадъчен и определено женствен. Мрази да я лъжат, вероятно защото самата тя не лъже, не е и лъгана досега. От малка нейните родители й казват истината за всичко. С годините упоритото малко момиченце с къса руса косичка и винаги получаващо това, което иска, защото сама го прави, израства като такава личност и печели уважението на хората край нея - било то съученици и приятели, до съдружници и клиенти на баща й. Блеър от малка си играе с куклите си, спазвайки етикета като една малка принцеса, оттам досега без да забрави никоя част от него. Най-добрата приятелка на света, за тези които имат честта да се нарекат нейни такива. Единствената й страст са порцелановите кукли. Килерът, разположен от едната страна на стаята й, от преди години е трансформиран в един голям замък, пълен с красиви порцеланови кукли. Като малка всяка вечер Кейт в леглото си по една кукла, следващата вечер -друга и така докато се изредят всички. А междувременно получава като подаръци нови.
Положителни черти: Рядко остава нещата си разхвърляни (това е предимно, когато е много изморена или няма време), но винаги когато заминава на почивка или където и да е - подрежда стаята си по-добре, отколкото няколко чистачки биха го направили.
Отрицателни черти: Единствените две неща, които може да сготви, започват с буквата "С" и са сандвич и салата, но има много опити (пълни провали) в кухнята.
Харесва: Драматичните филми като Армагедон и Пърл Харбър, също и Бони и Клайд. Песни, които най-често не са най-новите излязли в ефир.
Не харесва: често да ходи по дискотеки и клубове

История:
*Преди година*
Тих шепот се разнесе из стаята, почти неразбираем, заради силния вятър навън, който не стихваше вече цяла седмица. Но дори през дограмата създаваше впечатлението, че бе нахлул и в тъмната стая, осветена единствено от няколко лъча лунна светлина, процедила се между завесите и пролуката под вратата на стаята, тъй като помещението, в което се влизаше през тази врата очевидно бе добре осветено. А когато вятърът утихваше за няколко секунди се долавяха и пиукания от някакъв уред в близост до леглото. Бяха последователни на около секунда и половина - две.
Момичето, което лежеше в леглото се бе събудило. Но не отваряше очи. Не искаше. Макар не много меко, леглото си бе удобно. Колкото до самото момиче - лицето й бе доста бледо, отразявайки се в него лъч лунна светлина. Тъмните й коси, оформени в едри къдрици се спускаха над раменете й, а ръцете й бяха отпуснати безжизнено до тялото й. Силно блъскане по прозореца я стресна и тя отвори очите си, взирайки се в тавана известно време, докато очите й привикнат със светлината. Първоначално погледът й бе замъглен, но когато дори таванът придоби ясните си очертания на ъглите и ръбовете, които тя можеше да види, без да мърда главата си, се престраши да се огледа, леко надигайки се. С бавен поглед спускащ се от ръба срещу нея, тя проследи вратата, която бе разположена на отсрещната стена в десния й край. След това пред очите й се появи образът на малко канапе, масичка, стол, под прозореца, който вече се намираше на стената в ляво от момичето. И думкането се повтори, тя се опита да различи какво предизвикваше този шум. Не можа, но най-вероятно това бе някой клон, развяващ се към прозореца заради силният вятър. Някъде отвън се чу сирената на линейка, а след нея още една. След по-малко от пет минути оживени гласове се чуха и от другата страна на вратата.
Момичето се надигна леко в леглото.
Къде се намирам? - бе първият въпрос, който умът й си зададе едва сега. Чувстваше се отпаднала, но при повторен оглед на помещението установи, че се намира в болница или някакъв лечебен център. Вратата се отвори рязко и вътре се изсипа цяла армия хора, облечени в еднакви униформи. Възрастна жена, която сякаш изглеждаше по-старша от другите излезе напред и едва не се стъписа, виждайки че момичето е будно.

***

След половин часов разговор с какви ли не доктори, медицински сестри и отново доктори, момичето разбра името си - Кейт, разбра и защо е в болница и как е загубила паметта си. Защото тя действително не помнеше дори името си. Можеше да смята, да пише, разпознаваше азбуката и дори се хвана да говори на няколко езика, което дори не подозираше, че може. Оказа се, че е била в кома почти 3 месеца, защото е катастрофирала. Когато най-накрая остана сама с мислите си, а небето като че ли просветляваше тя се опита да си спомни нещо. Каквото й да е. Дежурна сестра донесе вещите й - дамска чанта с портмоне с малко кеш, кредитни и дебитни карти, документи, един химикал, малко огледалце и гланц с цвят на пепел от рози, а в задния джоб на чантата Блеър откри ключодържател с няколко ключа. Единият беше много малък, не му обърна внимание. Приличаше на ключ за пощенска кутия. Друг по-голям, на който дори бе гравирано името на някакъв хотел, още един малък и ключ за кола. Явно този трябваше да го махне, защото според лекарите, които й разказаха всичко, което знаеха за нея, пожарникарите едвам са я измъкнали от колата й. Личната й карта и паспортът й дадоха още малко информация за самата нея.

Допълнително:
- има син на няколко месеца

by **Rebekah Mikaelson ♥** Чет Май 24, 2012 11:17 am

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Claire Quinn.** Чет Май 24, 2012 7:48 pm

IT'S CLAIRE BITCH!

Име: Клеър Корнелия Куин
*името и, съчетава любимите имена на майка и, а фамилията сякаш е създадена специално за нея, защото тя се мисли за кралицата на света*

Години: 17 / NA

Прякори: Барби, Принцес, Куини, Откачалката, Кучката

Дарба: Има щит срещу чужди дарби и използва дарбата на противника срещу него. Владее природните елементи. Може да прави магии

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

Външен вид:Има ли смисъл изобщо от описание? Клеър много красива. Дори невероятна. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви светли очи и дълга, буйна, естествено руса коса, която винаги е свободна като вятъра. Очите и са дълбоки и сини като самото море. Тялото и е стройно, но не особено високо. Има перфектна фигура. Държи невероятно много на външния си вид, затова се подлага на всякакви козметични процедури. Обича да следва модните тенденции. Никога не е назад с тях. Всички момичета искат да са като нея, а това още повече и вдига самочувствието. Луда е по грима, затова никога не излиза без такъв. Обича да носи къси, секси рокли и високи токчета. Колкото по-високи, толкова по-добре. Показва същността си във всеки удобен случай, дори в самото си излъчване. Поддържа стройната си фигура с редовни тренировки, но не се ограничава, защото не може да живее без сладко. Клеър описва себе си като "секси, чаровна, красива, прелестна, като момиче, което не може да се види само веднъж"

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

Характер: Клеър изглежда като неземен ангел, но само изглежда такава. Тя мрази почти всички. И не го крие. Напротив - показва го по всякакъв начин: с поведението и думите си. Тя обича да прави интриги. Забавлява се докато наблюдава последствията от тях. Няма по-добра от нея в това. Може би, точно и затова, започва работата си като водеща. За нея е много важно да знае всичко за всички, за да може да го използва срещу тях. Обича най-много себе си. Няма никой по-важен за нея от самата нея. е иска де се променя към по-добро, защото смята, че е уникална. Обича да се забавлява като кара хората, около нея да срадат и да ги обижда. Трудно се отказва, когато иска нещо. Типичното парти момиче. Не отказва да се появи на купон. Прави го дори без покана.

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

История: Не се знае много за нея, освен че е родена преди доста години в Европа и е част от първите и най-древни вампири. Клеър израства в едно древно и кралско семейство. Като принцеса получава всичко, което иска. Тя има две по-гомели сестри, които постоянно тормози. Те се казват Кристина и Диана. Клеър е любимка на родителите си. Те никога не вярват на по-големите си дъщери, че тяхното съкровище е способно на нещата, които казват. А именно да се гаври със слугите и да изнудва останалите богаташи. Родителите и винаги я защитават, а пострадалите хора се страхуват да се оплачат. Един най-обикновен, слънчев ден. Точно, на рождения и ден се случва нещо, което ще промени изцяло живота и. Баща и крал Луи, разбира, че така обичната му съпруга кралица Александра е.... нещо, толкова омразно за него. Вампир и то не какъв да е, ами една от неизвестните сестри на Лилит. Той ги мрази, защото бяха убили първата му жена. За негово най-голямо съжаление се беше оженил точно за единствения вампир по него време и убиец на първата му любов - настоящата му съпруга. Той не знае какво да направи. Отначало си мисли, че всичко това е една голяма лъжа, но по-късно осъзнава, че е истина. Разбира от една гадателка на име Селест как да убие вампирката и заповядва да прободът в сърцето, но не с обикновен кол, а с единствения, който може да я убие - кол покрит с прах от бял дъб. Всичко това става пред очите на трите му дъщери. Селест му казва, че има опастност за децата му, заради проклятие което тегне върху майка им, според което едно от всичките и деца ще се превърне във вампир в момента, в който я убият, и му казва да внимава, от кои точно ще се отърве . Бедният крал започва да плаче. Двете му по-големи дъщери му казват, че ако той иска може да ги убие и не искат те да са причината за смъртта на други хора. Искат от него да ги убие. С мъка на сърцето той изпълнява желанието им. Мисли си, че тази болка му стига. Поне имаше любимата си и най-красива дъщеря Клеър . В точно това грешеше. Селест беше права, че трябва да внимава в избора си, защото единственото дете, което беше вампир беше оцеляло. Няколко минути след смъртта на майка и Александра и двете и сестри, Клеър се строполява на земята. Баща и мисли, че всичко това, се дължи на стреса. Малко по-късно момичето се събужда. Клеър се чувстваше страхотно, когато същата вечер убива първата си жертва. Веднага разбра какво е. Само мисълта, че ще измъчва останалите беше достатъчна за нея. Допълнителният плюс беше, че никога нямаше да остарее. Какво повече можеше да иска. Разбира се отмъщение. Още другата седмица се оттърва от Селест. Малко по-късно разбира, че е много повече от вампир - хибрид между такъв и вещица или по-точно вещер. Второто идва от истинския и баща - дворцовия магьостник. Отървава се и от двамата си бащи. Взе всичките пари на царството и замина. Замина много далеч. Може би,защото не само е кръстена на майка си Александра, а и е нейнно копие. Започна да обикаля целия свят. Това продължаваше толкова много векове, изпълнени с жестоки забавления. Ето я и тук

●●●●●●●●●●●●●●●●●●●●

Доп. информация: Обича
-обожава коали
-любимия и цвят е розово
-най-големия и страх е да не остане сама
-често променя настроенията си
-понякога използва наркотици
-да пее
-да танцува
-да се дразни с другите
-да клюкарства
-да пазарува
-да купонясва
-да излиза с приятели
-Любимият и парфюм е Chanel №5
-Телефона и е Iphone4
-Знае всички магии, съществували някога дори и най-древните
-Все още пази всичките си корони, които има от времето, когато е била истински принцеса, и често обича да ги носи

Лик: Blake Lively

by **Rebekah Mikaelson ♥** Чет Май 24, 2012 9:50 pm

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Алекзандър Маккуин.** Пет Май 25, 2012 11:55 am

Хибриди .. Tumblr_m4jzbky5AO1qbwsdco1_500

{{"Животът и съдбата са съпруг и съпруга. Те са лудо влюбени един в друг.Но си приличат само по едно – много често са жестоки и много рядко са благосклонни към нас – хората." }}

|| Алекзандър Маккуин || 23 години || Прякор : Ръсти || Раса:Хибрид||

Спомени на едни объркан тийнейджър:

Преди тридесет и шест години
Луиза включи старото радио и се заслуша в думите на водещия.Отново имаше нападение на животно в гората.Тя потрепна.За малко и се стори ,че някой близък е загинал.Погледна дървения и прогнил часовник на стенат и прехапа устните си.Той закъсняваше.Луиза бързо припна и ставайки събори стола и той се строполи на земята,когато стигна до телефона вратата се отвори и направи онзи гаден,скърцащ звук.Алек влезна вътре ,но не обърна внимание на притеснената си майка,а се затвори в стаята си.Той бе послушно дете.Имаше хубави оценки,не закъсняваше, не ходеше по купони и най-важното не употребяваше наркотици.Никога не повишаваше тон.Добър и възпитан.Нежен и добър.Но това го правеше аутсайдер в училище.Нямаше много приятели и не бе добър в спорта.А да си признаем честно,ако не си спортист хубавите момичета рядко те заглеждаха( за тях славата и парите бяха всичко).Луиза се опитваше да осигури всичко нужно на дете си.Работеше на две места.Вечер в местната болница като сестра ,а когато можеше ходеше да чисти големите и натруфени къщи.
Днес тя усети ,че нещо се бе променило в него.Погледа му,движенията му и начина по който я подмина.Имаше нещо.Майчиния й инстинкт никога не я лъжеше.Луиза го познаваше много добре и за това реши да поговорят за това по-късно или утре.
Преди два дена:
-Какво правиш,изкара ми ангелите!-Алек се развика срещу провисналото се младо мъжко тяло от покрива на къщата му.Това бе Томас(най-добрия му приятел).
-Има ново тяло!Хайде,тръгвай.-запъхтян и с твърд глас той говореше бързо.
Алекзандър за миг бе забравил всичко случило се и уплахата си.Погледна го и му се усмихна с неговата дяволска усмивка и тръгнаха към мрачните дълбини на гората край града.Тъмнината и нищетата не ги притесняваше.Те често подслушваха станцията на бащата на Томас (той бе полицай) и винаги изпадаха в подобни приключения,но ако Алек знаеше какво го очаква и как живота му щеше да се завърти на 360 едва ли би послушал приятеля си.Около тях нямаше нищо освен дървета и мрак.Нищо не се чуваше само техните стъпки.
Можете ли да си представите ,че ще загубите човека до себе си само ако се обърнете на неправилната страна?Точно това се случи и тук!Томас беше по-напред от Алек ,но когато се обърна за да го повика той видя ,че него го няма.
-Алек,Алек.-в гласа му се усещаше страха.

Биографични бележки:

Чудите се какво е станало с нашия Алек ли?Умря ли или това бе една от неговите редовни шеги?На него честно казано му се искаше да е просто шега или лош сън ,от който ще се събуди целият в под и готов да разкаже какво му се е случило в съня на Томас,но това за жалост не бе възможно!Той беше ухапан от хибрид.Тогава още не знаеше какво му се случва и не можеше да си го обясни.Когато се събуди сутринта след "злополуката" той не помнеше нищо.Не знаеше нищо.Реакциите му бяха забързани;движеше със скоростта на светлината,чуваше,виждаше,усещаше всичко по такъв начин по който хората никога нямаше да могат.Първоначално това го радваше ,но после всичко се промени..Той се промени.Странни неща започваха да се случват с него.Но всичко това ще разбере малко по-късно.

Лик,който използвам:Jared Leto

by **Rebekah Mikaelson ♥** Пет Май 25, 2012 12:35 pm

Одобрен си ! Забавлявай се <3

by **Weed.** Нед Май 27, 2012 7:14 am

harry lloyd.
Хибриди .. Tumblr_m48a6wuttF1r5uprso1_500

they call me...
Уийд и дори не знам защо. Пълното ми истинско име е Гордън Оливър Мъри, но фамилното не е онова с което съм вписан в свидетелството си за раждане. Там присъствам с майчиното ми, Макдоугън, което се е затрило след като са ме осиновили.
Не съм сигурен дали "Гордън" съм получил от майка ми, или от някоя от сестрите в сиропиталището; никога не съм го харесвал особено и прибягвам до ползата му само ако е крайно наложително.

what's my age again...?
29.
Да, знам, не изглеждам на толкова- казват ми го често. Годините летят бързо, когато не си безсмъртен. Рожденият ми ден е лятото, но няма да ви кажа кога точно. Зодията е лъв- и добре, признавам си, уловил съм доста от характерните качества.

in my blood...
Аз съм хибрид, някаква неуспешна смеска между демон и човешко същество. Не съм сигурен кой точно е баща ми и дали е висш демон или не (единствените ми познания по темата са, че е пълна отрепка) но имаме стандартната история за изчадие харесало си смъртна девойка, бла-бла. Слава богу няма романтика и това ме прави освен копеле на демон- плод на нежелателен съюз. Луиз, майка ми, е починала малко след раждането и единственият спомен, който имам от нея е кашон стари снимки и ненужни лични вещи. Една идея по-добре е от генното наследство оставено от господин Демон.

I am famous for...
Мога да местя предмети с мисълта си.
Въпросната телекинеза е доста трудна за призоваване, има доста своенравна натура. Понякога ще е адски слаба а друг път няма да имам никакъв контрол над нея- което може да доведе буквално до подпалване на предметът/предметите попаднали в лоша кармична дупка. Не обичам да използвам силите си пред други индивиди, освен ако не е животозастрашаваща ситуация. Ако съм сам е удобно, спестява едно ненужно разкарване до хладилника, когато си се излегнал удобно с леденостудена бира в ръка.
Въпреки демоничната кръв във вените ми не съм безсмъртен- това май вече го споменах малко по-горе. Мога да се похваля с особена издръжливост нехарактерна за човешките същества, същото важи и за регенеративните ми способности (една идея по-бързи са) но тялото ми е податливо на времето и се състарява с годините. Това ме прави един нискокачествен и неуспешен "проект", но честно да си кажа не знам какво бих правил с едно евентуално безсмъртие на плещите; изглежда като прекалено голям период за запълване.

in the mirror...
>>Гордън е запазил на лицето си чертите на младостта, така че има доста категорично младежко излъчване. Характерно е да го видиш гладко избръснат и с коса внимателно прибрана назад, което му придава ретро излъчване ако е комбинирал с някой по-официален костюм. Овалното му лице се краси от чифт очи в сиво и зелено, които смесват цветовете си по доста хаотичен начин; по една или друга причина не изглеждат съвсем принадлежащи към човешката раса и това може би би го издало на по-опитно око с какво потомство е.
На ръст Уийд е досадно извисен, по последни данни минава метър и осемдесет с най-много сантиметър-два. Не може да се оплаче от излишни мазнини и телосложението му е доста стегнато, макар и изпито. От типа мъже е, които са доста жилави и носят на всякакви климатични и странични условия, макар и външно да не издават подобни качества.
Облича се семпло, винаги стилно. Наистина има странен фетиш към костюмите и гардеробът му е пълен с такива; облича се като мафиот от четиридесетте години почти през една втора от седмицата. През останалото ще го намериш с хавайски шорти и риза, но така не се появява в обществото. Подобен тоалет е запазен за работното място и дългите следобеди, които прекарва затворен в тъмната стаичка с химикалите&всичко останало. Тогава може да се остави и небръснат, което между впрочем му отива доста.
Има продълговат белег ниско на стомахът си, който му е спомен от неуспешно запознанство с един нож по време на обир в собствената му къща. Друго отличаващо го е татуировката на рисунка (вероятно с оригинален художник някой май или инк) мъдреща се на десният му лакът, представлява езически знак за слънце.

just push the tempo...
>> Уийд не може да се похвали с някакви особено открояващи се пасивни или негативни черти на характера. Обича да си играе на призма- ако си добър с него получаваш същото и обратното. Рядко се вре където не му е работата, умело пази тайни и всякакви такива неща, но не е хванал цаката на истински качественото приятелство. Свикнал е да живее самостоятелно още от както се помни и покрай това му е трудно да се съобразява с всички останали, да се приобщава & така нататък. Не, не е пълен аутсайдер или нещо такова, просто има една незабележима идея дистанция, която си стои скрита дори и за търсачите на силни усещания.
Развил е джентълменска страна към всичко с пола и пленява лесно дами с помощта на чаровна усмивка (а тези наистина добре ги владее) и куп комплименти, понякога дори и целуване на ръка. Към нежният пол винаги е имал особено маниакално влечение, което обяснява защо любовният му живот е толкова объркан и наситен с постоянни драми. Все още не е хванал цаката на моногамията и трупа карма от множество изневери- иронията е, че винаги се чувства невероятно гузно и въпреки всичко не може да осъществи контрол. Най-вероятно е странична реакция от демоничната му кръв.
Ако има страст надвишаваща всичко останали, то това е фотографията. Занимава се с нея професионално от близо седем години и е отдаден изцяло.

on to the story pages...
Вече ви разказах за неблагоприятните условия в които съм се появил на бял свят, нали така? Сиропиталището не беше чак толкова лош период от живота ми, макар и да не помня много от него. Осиновили са ме година по-късно въпросните индивиди на които дължа името Мъри- малко семейство от един Джоузеф Мъри и една Констанс Мъри, адвокати в семейна кантора в Ню Йорк. Те ми осигуриха спокойно детство като от телевизионна реклама, с перфектната двуетажна къща в покрайнините и голяма колекция от всичко необходимо да се чувствам щастлив. Няма за какво да се оплача, бяхме изключително близки до нелепата им кончина преди десет години- катастрофа по време на пороен дъжд, до колкото разбрах от полицията са загинали на място. Оставиха ми щедро наследство с което да завърша университет, да се установя в нов град и като цяло да започна самостоятелен живот. От тогава се радвам на абсолютно спокойствие и в умрялата заетост на нещата има някакъв особен чар. Може би няма да е зле да спомена за обирът, който за малко не ми коства живота. Имам го за някакво животопроменящо събитие, макар и промяната да беше само в моят мироглед. Гадният белег на стомахът ми е едно от нещата, които помня от цялата случка- а те не са много. Има го моментът с маскираните фигури и пробождането, помня и че в същото време навън се вихреше някакъв дяволски порой. Тук е моментът да кажа, че като че ли всеки път щом се окажа свидетел на дъждовна стихия с гръмотевици и минимална видимост се случва нещо лошо- което ми е като лично проклятие още от ранно детство. Роден съм в буря, родителите ми починаха в буря, за малко не умрях в буря и Мари...
Не, няма да говоря за Мари. Това е прекалено лично като тема, а и съм го зазидал прекалено дълбоко дори и за да мога сам да се сещам...

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 27, 2012 1:20 pm

Одобрен си ! Забавлявай се <3

by Sponsored content

Хибриди ..

Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..

Re: Хибриди ..