Вход
Latest topics
Staff
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост Нула
Най-много потребители онлайн: 13, на Пон Май 21, 2012 8:17 pm
Малката поляна
3 posters
:: - Мистик Фолс - :: Гората
Страница 1 от 1
Елена Гилбърт- Admin
- Брой мнения : 49
Join date : 16.05.2012
Всичко за героите
Име:
Години:
Най-важно за героя:
Re: Малката поляна
Денят засега беше доста монотонен и това не ми харесваше. Трябваше му някакво развитие по дяволите. Каквото и да било, само да се сложи край на скуката, която днес не си беше взела почивен ден. Бях в гората,тук можех да си играя със силите си, без да рискувам някой да ме види. Не че ми пукаше, а и тук никой не беше нормален. Това беше един от градовете, който просто гъмжеше от свръхестествени същества, които като цяло бях намразила и то само заради демоните. Скоро бях излязла от гората и спокойно си вървях из една зелена полянка. По тревата имаше малки капчици, явно беше валяло, но сега времето беше хубаво и едва доловим цветен аромат се разнасяше из въздуха, носен от вятъра, който също така си играеше и с косата ми. А аз не бях от типът момичета,на които това им харесваше. Не се чувствах красива и естествена с развята коса, както повечето. Чувствах само как ми влиза в очите и това ме дразнеше.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Намирах се може би на най-спокойното място.На някаква поляна чудеща се какво да направя.Беше ми тъпо и скучно,а нямаше дори на кого да се обадя.Докато си си седях усетих нечие присъствие.Огледах се и забелязах някакво момиче което да се приближава.Определено бях гладна и щях да обядвам с нея.А и беше ловец.Те бяха най-вкусни.Използвах бързината си и се озовах зад нея.Огледах я и казах:
-Коя си ти и какво правиш тук?
Беше на моя територия сега.Първо щях да си поиграя с новата си играчка и след това най-вероятно щях да я убия.
П.с
Съжалявам че пиша чак сега нямах нет..За трети път го пиша тъпия пост и винаги ми спира нета като тръгна да го пращам :Х Съжалявам че е толкова къс.
седях усетих нечие присъствие.Определено беше ловец.надушвах ги от километри.Не можех да го понасям.Огледах се и забелязах някакво момиче,което се приближаваше към мен.Използвах бързината си и застанах зад нея.Огледах я и казах:
-Коя си ти и какво правиш тук?
Попитах я.Погледнах я с леко присвити очи и отметнах косата си назад.
П.с
Много съжалявам за забавянето.Интернета ми спря тъкмо като си пусках поста и сега писах наново... Сорри.
-Коя си ти и какво правиш тук?
Беше на моя територия сега.Първо щях да си поиграя с новата си играчка и след това най-вероятно щях да я убия.
П.с
Съжалявам че пиша чак сега нямах нет..За трети път го пиша тъпия пост и винаги ми спира нета като тръгна да го пращам :Х Съжалявам че е толкова къс.
седях усетих нечие присъствие.Определено беше ловец.надушвах ги от километри.Не можех да го понасям.Огледах се и забелязах някакво момиче,което се приближаваше към мен.Използвах бързината си и застанах зад нея.Огледах я и казах:
-Коя си ти и какво правиш тук?
Попитах я.Погледнах я с леко присвити очи и отметнах косата си назад.
П.с
Много съжалявам за забавянето.Интернета ми спря тъкмо като си пусках поста и сега писах наново... Сорри.
Re: Малката поляна
-Червената шапчица, не виждаш ли, че излизам от гората? - попиртах я може би по-заядливо, отколкото трябваше.
Не й върнах въпроса коя е, понеже ми беше ясно. Я стига, всеки ловец беше чувал за Клаус, Ребека, Кол.. и така нататък. Боже, голямо семейство си бяха. Само да ги изреди на човек му беше нужно велико търпение. Аз не се славех с такова, затова бързо мислите ми се върнаха в ситуациата, в която бяхме. Така и не й отговорих коя съм, вместо това се заех директно със следващия й въпрос.
-Бера цветя - казах иронично и завъртях очи.
По дяволите, разхождах се. И тя много добре беше видяла това, затова сметнах въпроса й за ненужен. Следователно не беше нужен и отговор на него. Наведох се и откъснах някаква маргаритка, лепвайки си широка, но и видимо изкуствена усмивка. И все пак от два въпроса да си остане без отговор на нито един си беше грубичко и не особено приемливо от моя страна.
-Колкото до това коя съм, казвам се Катарина - представих се след малко. Току-виж решила наистина да ме помисли за Червената шапчица. Не ми изглеждаше тъпичка, обаче бях чувала много вицове за блондинки, а и наистина бях срещала много глупави русокоски.
П.П.: Няма проблеми, на всеки се случва да има проблеми с нета
Не й върнах въпроса коя е, понеже ми беше ясно. Я стига, всеки ловец беше чувал за Клаус, Ребека, Кол.. и така нататък. Боже, голямо семейство си бяха. Само да ги изреди на човек му беше нужно велико търпение. Аз не се славех с такова, затова бързо мислите ми се върнаха в ситуациата, в която бяхме. Така и не й отговорих коя съм, вместо това се заех директно със следващия й въпрос.
-Бера цветя - казах иронично и завъртях очи.
По дяволите, разхождах се. И тя много добре беше видяла това, затова сметнах въпроса й за ненужен. Следователно не беше нужен и отговор на него. Наведох се и откъснах някаква маргаритка, лепвайки си широка, но и видимо изкуствена усмивка. И все пак от два въпроса да си остане без отговор на нито един си беше грубичко и не особено приемливо от моя страна.
-Колкото до това коя съм, казвам се Катарина - представих се след малко. Току-виж решила наистина да ме помисли за Червената шапчица. Не ми изглеждаше тъпичка, обаче бях чувала много вицове за блондинки, а и наистина бях срещала много глупави русокоски.
П.П.: Няма проблеми, на всеки се случва да има проблеми с нета
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Колко остроумно от нейна страна.и си мислеше че ще може да ме впечатли с поведението си.Ни най-малко.Беше поредната самозабравило се момиче,което си мислеше че може всичко.А не беше така.Глупави смъртни.Мислеха си че са нещо повече от нас.Все пак ние бяхме първите вампири подяволите .Нямаше да й се дам толкова лесно,а и наскоро моя милост заяви интерес да убие двама ловци,които обичаха да трепят наред чудовища.а проклетите демони не спираха да ми се бъркат в личният живот заради тях двамата.Бях готова на всичко само за да не ме тормозят онези чернооки изроди.Приближих се към момиче и казах:
-Хмм мисля че можем да си помогнем взаимно.Случайно да знаеш къде са братята Уинчестър?Е,няма как да не знаеш.Но дали ще искаш да споделиш.Както казах и двете ще спечелим по нещо от това.
Казах и се усмихнах злобно.Определено щях да получа това което искам.
-Хмм мисля че можем да си помогнем взаимно.Случайно да знаеш къде са братята Уинчестър?Е,няма как да не знаеш.Но дали ще искаш да споделиш.Както казах и двете ще спечелим по нещо от това.
Казах и се усмихнах злобно.Определено щях да получа това което искам.
Re: Малката поляна
-Братята.. Уорчестър? О, не, Уорчестър беше сос за барбекю. Значи не ги познавам - казах, правейки се на ударена.
И да знаех къде са, тя да не мислеше, че щях да й кажа. Какво като беше древна. Не бях от лесно податливите и от мен трудно се измъкваше каквато и да било информация, която не исках да споделя. А това да предам Уинчестър беше едно от главните неща, които не исках да направя.
-И с какво можеш ти да си ми полезна. Питам информативно просто.. - обърнах се към нея и скръстих ръце, катопо тонът ми пролича, че съм готова за някакви преговори. Макар, че се съмнявах да успее да привлече ча толкова вниманието ми, че да й кажа къде са братята Уинчестър. Трябваше да е много креативна, за да си отворя устата. Ама наистина много. Чувствах се като някой долен демон, от онези по кръстопътищата, с които се сключваха сделки.
И да знаех къде са, тя да не мислеше, че щях да й кажа. Какво като беше древна. Не бях от лесно податливите и от мен трудно се измъкваше каквато и да било информация, която не исках да споделя. А това да предам Уинчестър беше едно от главните неща, които не исках да направя.
-И с какво можеш ти да си ми полезна. Питам информативно просто.. - обърнах се към нея и скръстих ръце, катопо тонът ми пролича, че съм готова за някакви преговори. Макар, че се съмнявах да успее да привлече ча толкова вниманието ми, че да й кажа къде са братята Уинчестър. Трябваше да е много креативна, за да си отворя устата. Ама наистина много. Чувствах се като някой долен демон, от онези по кръстопътищата, с които се сключваха сделки.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Можех да и бъда полезна с толквоа много неща.Милата тя.Мислеше си че няма да успея да разбера къде са.Нямаше да е нужно дори да я мъча.Едно малко въздействане и работата е готова.Но исках да го направя по-интересно.Щеше да бъде скучно и бързо.Погледнах я и отговорих на тъпият и въпрос който нямаше никакъв смисъл.
-Хмм ... Откъде да започна.Като за начало ще се отървеш от всички демони които искат да те убият.и от куп други чудовища.Мога да ти предложа животът който винаги си искала.Спокоен,без убийтва,чудовища,кървища и много други неща.Да имаш семейство.Всичко това може да бъде твое.Затова ми трябват братята.Писна ми от тях.Тези демони не ме оставят намира.не мога да се отърва от тях.Постоянно се опитват да ме убият,но както виждаш все още не са успяли.Ааа и за малко да забравя.Плюс това искам кучката Лилит мъртва.
Казах почти на един дъх и се огледах наоколо.Нищо чудно някой изрод да изнкне отнякъде и да се опита да ме убия.Момиче беше лесна плячка,но с мен щяха да се справят доста трудно.
-Хмм ... Откъде да започна.Като за начало ще се отървеш от всички демони които искат да те убият.и от куп други чудовища.Мога да ти предложа животът който винаги си искала.Спокоен,без убийтва,чудовища,кървища и много други неща.Да имаш семейство.Всичко това може да бъде твое.Затова ми трябват братята.Писна ми от тях.Тези демони не ме оставят намира.не мога да се отърва от тях.Постоянно се опитват да ме убият,но както виждаш все още не са успяли.Ааа и за малко да забравя.Плюс това искам кучката Лилит мъртва.
Казах почти на един дъх и се огледах наоколо.Нищо чудно някой изрод да изнкне отнякъде и да се опита да ме убия.Момиче беше лесна плячка,но с мен щяха да се справят доста трудно.
Re: Малката поляна
Вдигнах пръст във въздуха.
-Чакай, чакай малко. Откъде знаеш ти, какъв живот искам аз? - попитах я, натъртвайки на двете местоимения във въпроса ми. Ловът беше моят живот, не исках да го променям, колкото и невероятно да изглеждаше това. Може би желанието за мъст наистина беше силно, но този път не си бях помислила за отмъщението. Просто исках да продължа да водя този разговор.
-Виж, барби, няма да ти кажа къде са Уинчестър. Ясно, просто и кратко. Окей? - попитах я и повдигнах вежди. Надявах се да са се махнали от последното място, защото ако реши да ми въздейства не исках да разбира къде са. Но това бяха те, не мисля, че се бяха задържали все още там. Дано е така и не се само залъгвам.
-С какво те плаши Лилит, та ти си Ребека, от първородното семейство - казах с лека, едва доловима насмешка в гласа. Интересно ми беше защо искаше Лилит мъртва. Е, не че беше единствената, но трябваше да си има някаква причина.
-Чакай, чакай малко. Откъде знаеш ти, какъв живот искам аз? - попитах я, натъртвайки на двете местоимения във въпроса ми. Ловът беше моят живот, не исках да го променям, колкото и невероятно да изглеждаше това. Може би желанието за мъст наистина беше силно, но този път не си бях помислила за отмъщението. Просто исках да продължа да водя този разговор.
-Виж, барби, няма да ти кажа къде са Уинчестър. Ясно, просто и кратко. Окей? - попитах я и повдигнах вежди. Надявах се да са се махнали от последното място, защото ако реши да ми въздейства не исках да разбира къде са. Но това бяха те, не мисля, че се бяха задържали все още там. Дано е така и не се само залъгвам.
-С какво те плаши Лилит, та ти си Ребека, от първородното семейство - казах с лека, едва доловима насмешка в гласа. Интересно ми беше защо искаше Лилит мъртва. Е, не че беше единствената, но трябваше да си има някаква причина.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Това момиче си нямаше никаква идея какво се задава.Всичко щеше да се промени.
Приближих се леко към нея и казах прошепвайки:
-Апокалипсис.
Бях готова на висчко за да запазя сегашният си живот такъв какъвто си е,а не да се разправям по цял ден с демони.
-Първо тази пикла не ме плаши.Та аз съм по-стара от нея,Но тя сериозно може да ни вкисне животите.На всички.Защо мислиш че братята са постоянно преследвани от демони,а да не говорим и за ангели.Сега схващаш ли накъде бия.Писна ми по цял ден да се разправям с чернооки идиоти,които се опитват да ме убият.
Познавах Лилит и тя нямаше да се откаже за нищо на света от това което иска.
-А,Лилит е ключат към скапания Апокалипсис.Вчера цял ден измъчвах един демон докато пропее.Хич не е лесно.
Приближих се леко към нея и казах прошепвайки:
-Апокалипсис.
Бях готова на висчко за да запазя сегашният си живот такъв какъвто си е,а не да се разправям по цял ден с демони.
-Първо тази пикла не ме плаши.Та аз съм по-стара от нея,Но тя сериозно може да ни вкисне животите.На всички.Защо мислиш че братята са постоянно преследвани от демони,а да не говорим и за ангели.Сега схващаш ли накъде бия.Писна ми по цял ден да се разправям с чернооки идиоти,които се опитват да ме убият.
Познавах Лилит и тя нямаше да се откаже за нищо на света от това което иска.
-А,Лилит е ключат към скапания Апокалипсис.Вчера цял ден измъчвах един демон докато пропее.Хич не е лесно.
Re: Малката поляна
Хм, Апокалипсис значи. Не знаех дали да вярвам на думите й, все пак вампирите не бяха най-честните. Или поне тези, на които аз бях попадала.
-Апокалипсис. Супер тогава. Поне ще е забавно - казах и повдигнах рамене без да ми пука особено много дали това е истина или лъжа.
Окей, искаше да убие Лилит. То и аз нямах против да умре, разбира се. Но какво общо имаха Уинчестър, или по-скоро Дийн. Последното, което бях чула за Сам беше, че е оставил лова.
-А за какво са ти братята? - попитах я след малко
-Не ми се вярва, че ще искаш от тях съвети за убиването на демон, това би могъл да ти го каже всеки един ловец - казах и я погледнах в очакване да ми каже защо искаше от мен да й изпея къде са уинчестър.
-Апокалипсис. Супер тогава. Поне ще е забавно - казах и повдигнах рамене без да ми пука особено много дали това е истина или лъжа.
Окей, искаше да убие Лилит. То и аз нямах против да умре, разбира се. Но какво общо имаха Уинчестър, или по-скоро Дийн. Последното, което бях чула за Сам беше, че е оставил лова.
-А за какво са ти братята? - попитах я след малко
-Не ми се вярва, че ще искаш от тях съвети за убиването на демон, това би могъл да ти го каже всеки един ловец - казах и я погледнах в очакване да ми каже защо искаше от мен да й изпея къде са уинчестър.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
-Скъпа,ако си мислиш че не съм опитвала да се свържа с двамата идиоти се лъже.А и Дийн няма да е много доволен щом разбере че отрязала най-добрата му приятелка.Да,точно така.С Дийн се познаваме от доста време.Веднъж той ми спаси задника,а аз след това му върнах услугата.Така че какво си избираш.Много добре знам как да убия Лилит,но явно ти не ме слушаш внимателно.Ако Лилит умре познай кой ще ни дойде на гости.
Казах и посочих с пръст земята.Ако не се сещаше че имам предвид Ада жалко за нея.Глупаво момиче.Лилит се разхождаше наоколо и изготяваше планове как да счупи всички плочи и да пусне Луцифер на свобода.Хората наистина бяха глупави.Или просто това момиче нямаше надеждни източници.Светът беше пълен с идиоти.Но какво да се прави.
Казах и посочих с пръст земята.Ако не се сещаше че имам предвид Ада жалко за нея.Глупаво момиче.Лилит се разхождаше наоколо и изготяваше планове как да счупи всички плочи и да пусне Луцифер на свобода.Хората наистина бяха глупави.Или просто това момиче нямаше надеждни източници.Светът беше пълен с идиоти.Но какво да се прави.
Re: Малката поляна
-Нека го направим така.. ще се свържа с Дийн и ще му кажа, че искаш да се видите. Просто ти нямам достатъчно доверие. Знаеш, че не ти се носи най-доброто име - казах й и повдигнах рамене.
-И не се притеснявай. Знам, че ако Лилит умре ще ни посетят Луцифер и компания. Ама колко му е, ще убием и тях - казах без изобщо да се замисля.
Не е като да не бях убивала демони и преди, а ловците не бяхме малко, макар че повечето се изгубиха. Напоследък бях чувала само за братята и то само за Дийн. Явно всички ловци се бяха покрили някъде. Слабаци!
-Имаме ли сделка? - попитах я след малко, още по първия ми въпрос.
Ако се съгласи, окей. В противен случай аз нямаше да й кажа нищо. Това беше Ребека, древна вампирка. А аз като цяло нямах доверие на никакви свръхестествени същества.
-И не се притеснявай. Знам, че ако Лилит умре ще ни посетят Луцифер и компания. Ама колко му е, ще убием и тях - казах без изобщо да се замисля.
Не е като да не бях убивала демони и преди, а ловците не бяхме малко, макар че повечето се изгубиха. Напоследък бях чувала само за братята и то само за Дийн. Явно всички ловци се бяха покрили някъде. Слабаци!
-Имаме ли сделка? - попитах я след малко, още по първия ми въпрос.
Ако се съгласи, окей. В противен случай аз нямаше да й кажа нищо. Това беше Ребека, древна вампирка. А аз като цяло нямах доверие на никакви свръхестествени същества.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Явно говорехме на един и същи език.Усмихнах се и отговорих:
-Разбира се.
Отдавна не се бях виждала с Дийн,а да не говорим за Сам.Оказа се че малкият Сами се е отказал от бизнеса.Жалко за него.
-А относно убиването на Луцифер.Няма как един прост смъртен да го направи.Дори аз не мога да го направя.
Сам беше направил тази каша и вместо сам да си я оправи естествено някой друг трябваше да го направи.Но естествено не го правех за него.А и си имаше причина да се видя с Дийн и това не беше тъпата Лилит.Дори Апокалипсиса не ме интересуваше толкова колкото смъртта на милият ми брат Клаус.Щях да не намеря начин да го натикам два метра по земята.
-Разбира се.
Отдавна не се бях виждала с Дийн,а да не говорим за Сам.Оказа се че малкият Сами се е отказал от бизнеса.Жалко за него.
-А относно убиването на Луцифер.Няма как един прост смъртен да го направи.Дори аз не мога да го направя.
Сам беше направил тази каша и вместо сам да си я оправи естествено някой друг трябваше да го направи.Но естествено не го правех за него.А и си имаше причина да се видя с Дийн и това не беше тъпата Лилит.Дори Апокалипсиса не ме интересуваше толкова колкото смъртта на милият ми брат Клаус.Щях да не намеря начин да го натикам два метра по земята.
Re: Малката поляна
-Добре тогава, доволна съм че намерихме общ език.. и не се стигна до бруталности. Не си падам по грубиянщини - казах и се подсмихнах.
-Впрочем, аз съм Катарина - най-накрая се представих.
Нея едва ли много я интересуваше това, а и сигурно вече беше забравила, че ме е попитала коя съм. Обикновено не казвах директно името си, не всяко запознанство беше добро. Не че с Ребека щяхме да сме неразделни приятелки, но нали засега не се беше опитала да ме убие.. Да, "засега" беше ключова дума.
-Колкото до онова адско копеле Луцифер, винаги ще се намери начин - казах. Хмм, съдейки по думите й тя също мразеше демоните. А аз направо ги ненавиждах.
-Харесваш ми. Кучка, мразеща демони, къде са те крили досега.. - казах след малко.
-Впрочем, аз съм Катарина - най-накрая се представих.
Нея едва ли много я интересуваше това, а и сигурно вече беше забравила, че ме е попитала коя съм. Обикновено не казвах директно името си, не всяко запознанство беше добро. Не че с Ребека щяхме да сме неразделни приятелки, но нали засега не се беше опитала да ме убие.. Да, "засега" беше ключова дума.
-Колкото до онова адско копеле Луцифер, винаги ще се намери начин - казах. Хмм, съдейки по думите й тя също мразеше демоните. А аз направо ги ненавиждах.
-Харесваш ми. Кучка, мразеща демони, къде са те крили досега.. - казах след малко.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
-Ти знаеш коя съм.Не мисля че има нужда да се представям.
Засмях се леко и я погледнах право в очите.Щях да разбера дали ме лъже или не.И засега не показва никакви признаци да го направи.А и щеше да бъде много голяма грешка от нейна страна.
-Да,аз съм зла,гадна,манипулативна и т.н.Ами бях завряна в ковчег с кама в сърцето в продължение на 60 години.
Беше си хубаво да съм пак сред живите.Ако можех така да се изразя.Клаус щеше да си плати за това което причи на семейството ни и аз лично щях да се погрижа за това.
Засмях се леко и я погледнах право в очите.Щях да разбера дали ме лъже или не.И засега не показва никакви признаци да го направи.А и щеше да бъде много голяма грешка от нейна страна.
-Да,аз съм зла,гадна,манипулативна и т.н.Ами бях завряна в ковчег с кама в сърцето в продължение на 60 години.
Беше си хубаво да съм пак сред живите.Ако можех така да се изразя.Клаус щеше да си плати за това което причи на семейството ни и аз лично щях да се погрижа за това.
Re: Малката поляна
-Кофти. Голяма загуба - казах и изцъках неодобрително с език.
Досега демоните драстично да са намалели, ако е била жива, съдейки по не особено приятелските чувства, които проявяваше към въпросните същества.
-И ако мога да попитам.. кой е дръзнал да го направи? - попитах Ребека, като обърнах поглед към нея.
Интересно ми беше кой беше вбесила чак толкова, че да я затвори в ковчег за толкова време, а и кой беше в състояние да стори това. Можеше рано или късно да ми потрябва този човек. Не беше сигурно, че няма да ми се наложи рано или късно да се пазя от русокоската срещу мен, макар и засега да се разбирахме направо завидно добре, като за ловец и вампир. А аз отрано взимах предпазни мерки.
Досега демоните драстично да са намалели, ако е била жива, съдейки по не особено приятелските чувства, които проявяваше към въпросните същества.
-И ако мога да попитам.. кой е дръзнал да го направи? - попитах Ребека, като обърнах поглед към нея.
Интересно ми беше кой беше вбесила чак толкова, че да я затвори в ковчег за толкова време, а и кой беше в състояние да стори това. Можеше рано или късно да ми потрябва този човек. Не беше сигурно, че няма да ми се наложи рано или късно да се пазя от русокоската срещу мен, макар и засега да се разбирахме направо завидно добре, като за ловец и вампир. А аз отрано взимах предпазни мерки.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
Засмях се на въпросът й който не ме учуди много.Клаус щеше да я убие на секундата.Мразеше ловците дори повече от мен.Засега планът ми вървеше просто перфектно.
-Беше брат ми Клаус.Сигурно си чувала за него.По-голям психопат няма да срещнеш от него.Отваряй си очите на четири.Не се знаеш откъде може да изкочи.Не го приемай като заплаха от моя страна,а просто като съвет.А и след като ще се свържеш с Дийн не съм в изгодна позиция да те убивам.
Усмихнах се леко.Много добре знаех че искаше да чуе точно това.Нямаше ми доверие.Както и аз на нея.
-Беше брат ми Клаус.Сигурно си чувала за него.По-голям психопат няма да срещнеш от него.Отваряй си очите на четири.Не се знаеш откъде може да изкочи.Не го приемай като заплаха от моя страна,а просто като съвет.А и след като ще се свържеш с Дийн не съм в изгодна позиция да те убивам.
Усмихнах се леко.Много добре знаех че искаше да чуе точно това.Нямаше ми доверие.Както и аз на нея.
Re: Малката поляна
Клаус значи. Да, за него също бях чувала. Както вече бях казала, знаех всички от древноро семейство, без изключения. В момента наум преценявах плюсовете и минусите. Да, определено Ребека печелеше. Макар и да си нямахме доверие взаимно, брат й май беше по-лошия случай. Поне не бях чула нито една добра дума за него, а след като и сестра му признаваше, че е психопат, значи наистина беше такъв. А пък и що за луд трябва да си, че да затвориш собствената си сестра в ковчег за 60 години. Не че ми стана жал за Ребека, просто се чудих колко ли беше откачен Клаус, за да го стори.
-Ще го имам впредвид - казах, когато ме усведоми за брат си Клаус.
-А колкото до моето убийство, направо съм трогната че се отлага - добавих след няколко секунди тишина.
-Освен ако не решиш, че си в достатъчно изгодна позиция, след като се свържа с него - казах накрая и повдигнах рамене.
-Ще го имам впредвид - казах, когато ме усведоми за брат си Клаус.
-А колкото до моето убийство, направо съм трогната че се отлага - добавих след няколко секунди тишина.
-Освен ако не решиш, че си в достатъчно изгодна позиция, след като се свържа с него - казах накрая и повдигнах рамене.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
Re: Малката поляна
-Ако го исках досега да съм вечеряла с теб.А и защо да убивам човека,който ми подава ръка.
Все още не можех да проумея всичките тези убийства.Направо ми се повдигаше от тези неспокосани вампири.Дори не подбираха жертвите.Те бяха просто една грешка.Едни мелези,които не трябваше да съществуват.Но така и така вампирският вид си остава доминантен сред всичките.Никой не смееше да се опълчи на древното семейство.
-А,ти кога започна с ловуването?Сигурно е забавно да убиваш чудовища.Нали?
Любимото ми нещо беше да измъчвам демони.Нямаше нищо по-приятно от това.Можеш да правиш с тях каквото си искаш,а и не са сред най-умните.
Все още не можех да проумея всичките тези убийства.Направо ми се повдигаше от тези неспокосани вампири.Дори не подбираха жертвите.Те бяха просто една грешка.Едни мелези,които не трябваше да съществуват.Но така и така вампирският вид си остава доминантен сред всичките.Никой не смееше да се опълчи на древното семейство.
-А,ти кога започна с ловуването?Сигурно е забавно да убиваш чудовища.Нали?
Любимото ми нещо беше да измъчвам демони.Нямаше нищо по-приятно от това.Можеш да правиш с тях каквото си искаш,а и не са сред най-умните.
Re: Малката поляна
Когато ме попита кога съм започнала с ловуването, първото, което изникна в ума ми беше спомена за баща ми.
-По принцип от десет годишна баща ми започна да ме учи на това оонова, но от около три години започнах да ловувам сама. Сама е относително понятие, често засичам някой друг ловец по пътя си.. - започнах да говоря.
-Иначе е забавно да, особено демони. По дяволите, мразя тези копелета - казах, свивайки едната си ръка в юмрук без дори да ми направи впечатление в началото.
-Демони убиха баща ми.. - поясних накрая, понеже най-вероятно беше забелязала известната промяна в настроението ми, когато започнах да говоря за демоните.
-А как беше твоят живот като човек? - попитах я след малко.
-По принцип от десет годишна баща ми започна да ме учи на това оонова, но от около три години започнах да ловувам сама. Сама е относително понятие, често засичам някой друг ловец по пътя си.. - започнах да говоря.
-Иначе е забавно да, особено демони. По дяволите, мразя тези копелета - казах, свивайки едната си ръка в юмрук без дори да ми направи впечатление в началото.
-Демони убиха баща ми.. - поясних накрая, понеже най-вероятно беше забелязала известната промяна в настроението ми, когато започнах да говоря за демоните.
-А как беше твоят живот като човек? - попитах я след малко.
Katharina von Bismark- Брой мнения : 63
Join date : 21.05.2012
:: - Мистик Фолс - :: Гората
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Пет Авг 24, 2012 6:11 pm by Francesca Elia;
» Приятели ..
Нед Юни 03, 2012 7:57 pm by Rebekah Mikaelson ♥
» Im SEXY and I know it ( SPAM ) Vol.1
Съб Юни 02, 2012 6:28 pm by Rosalie Cullen
» Преди 3 месеца; Колорадо
Чет Май 31, 2012 7:04 pm by Katharina von Bismark
» Търси се Мод
Чет Май 31, 2012 1:38 pm by Rebekah Mikaelson ♥
» Преди 2 години в Лас Вегас
Сря Май 30, 2012 7:28 pm by Кали
» Преди година в Банкок,Тайланд.
Вто Май 29, 2012 8:43 pm by Natalie.
» Записване за Масовото РП !
Вто Май 29, 2012 8:38 pm by Rosalie Cullen
» И от този момент нататък всичко придоби смисъл ...
Вто Май 29, 2012 4:51 pm by -Richard Swan