Дългият кей

Последното което помнех бе как един демон ме бе вързал за един стол,изтезавайки ме по нареждане на Дита. Помнех как крещях,за да спре,да ме остави. Аз бях безпомощна. Какво можеше да постигне един смъртен грях срещу нещо по-силно от него? Не съжалявах за нито едно престъпление,което бях извършила,защото всичките бяха извършени от любов. Усещах ножа,който се забиваше все по-дълбоко и по-дълбоко в коремът ми,докато не изгубвах съзнание,а след това всичко се повтаряше. Усетих студенина,мокро.. все едно потъвах. Вода. Имаше вода около мен. като че ли нещо ме дърпаше надолу,но.. не се предавах. Отворих очи едвам,едвам и започнах да плувам нагоре,докато не излязох на повърхността,пред един Кей. Щом погледнах нагоре,видях познато лице. Дийн. Той ме бе спасявал на няколко пъти от тези същества,не знаеше какво съм.. а и не исках да му казвам. Очите ми се врязаха точно в неговите,а едната ми ръка хвана една от дъските на кея.

Едвам дишах,дори не можех да събера въздух,за да му кажа каквото и да било. Усетих как ръката му здраво хваща моята и вече можех да дишам малко по-спокойно. Раната в корема ми бе прикрита,така че да не се стряска или нещо подобно.
- Дийн.. - промълвих едвам,едвам. - Спокойно.. до..бре съм. - вода примесена с кръв бе заседнала в гърлото ми,карайки ми да кашлям. Обърнах се на другата страна,за да не гледа,не исках да ме гледа така.
- Демони.. бяха демони.. - казах малко след това,отпускайки глава върху коленете му. Той си имаше достатъчно проблеми,за да убива моите врагове. - По нареждане на.. една богиня. Скоро ще ме намерят.. за това е по-добре да се махнеш.. няма а ти хареса гледката. - промърморих,гледайки очите му. Едната ми ръка се повдигна едвам едвам и нежно погали бузата му,а по лицето ми се разля лека усмивка. - Поне ще умра с красавец до себе си.

Имаше значение.. те щяха да го убият без да им мигне окото. Още повече,че главата му бе желана от дълго време. Не биваше да обещава.. Точно когато се опитвах да го избутам,за да си тръгне,ме прегърна по възможно най-нежният начин. Тогава разбрах,че нямаше да тръгне. Сгуших се. За момент просто исках да бъда едно нормално момиче,което бе сгушено в чаровното момче,което туко що я бе спасило.
- Тогава.. трябва да знаеш.. че не помагаш на човек. - пуснах го от своята прегръдка,чакайки да ме изпусне всеки момент.. да си тръгне. Той бе ловец,а аз бях нещо,което той ловеше. - Аз.. не съм човек.. за това върви. Моля те. Не искам да съм виновна за смъртта ти,още повече,че не бих си го простила. - в умът ми изпулва последният път в който се бяхме видели. Бях признала,че имам чувства към него.. но не му позволих да направи нещо,дори не го изслушах,просто тръгнах,за да не го нараня. Бях близо до вилата си.. ако можех да стигна сама,всичко щеше да бъде наред,той бе ходил там един-два пъти.. надявах се да не си спомни.

- Аз съм просто човешка емоция.. - казах малко след това. - Не го казвам ей така.. аз..аз.. създадена съм така. С това тяло.. - говорех несвързано,защото едвам събирах мислите си. Бях разсеяна от болката,която не спираше. Притисках корема си,докато се придържах за него. Очите ми се наляха със сълзи,които не възнамерявах да пророня. - Проклета човешка емоция.. Това бях за всеки срещнат.. за това не ти казах.. исках да съм различна за теб. - той знаеше какво изпитвам.. бях си обещала,че след Посейдон не бих загледала никой друг.. до сега. - Аз съм.. Похот.. смъртен грях.. и много бих искала да ти се извиня.. но сега трябва да ми помогнеш,за да стигнем до вилата ми. - казах набързо,подпирайки се за него. От коремът ми веднага започна да шурти кръв но я придържах с едната ръка,а с другата държах неговата.
Когато стигнахме до вилата набързо извадих ключа изпод изтривалката и я отключих. Направих му път,а след това заключих зад себе си и тръгнах към кухнята,където държах аптечката си. - Бих ти наляла сама нещо,но.. - промълвих малко гузно,повдигайки роклята си нагоре. Щом я свалих веднага взех аптечката от където взех една игла,приготвих я и с големи усилия започнах да зашивам раната.

Съвсем се оплитах с тези конци. Бе ми писнало да се боря постоянно срещу онези същества. Исках просто спокоен живот.. нормален. А не постоянно да се самозашивам.. постоянно да бягам и да не мога да мигна нощем,защото си нямах на представа дали щях да отворя очи на сутринта.
- Израснах в Олимп.. - започнах тихо,подавайки му иглата,за да ме до зашие. - Да.. и той съществува. Заедно с боговете там. Афродита ме мразеше,защото Посейдон се навърташе около мен.. което си бе нормално.. -засмях се,а след това се хванах леко за корема,там където нямах рана. - Защото съм похот.. Накрая се влюбих в него.. проявих човешка емоция и си платих за това. Той бе с мен около година и нещо,а след това ме изостави. Афродита ме прогони в недрата на земята и ме приспа за няколко месеца,докато един Ангел не ме освободи.. казвайки ми че имам важна работа и точно тогава се натъкнах на теб и брат ти. - отместих поглед от него. Не исках да ме съди за това което бях.. просто исках да съм нормално момиче.

Аз трябваше да пазя него.. а не той мен. Знаех,че и сам можеше да се оправя,но.. имаше нужда и от някой които да се грижи за него. Усмихнах се лекичко щом чух,че не би ме изоставил дори сега. Опитвах се да избегна погледа му,но той направи така,че отново да се взирам в тези прекрасни пъстри очи. Разбирах какво намираха всички момичета в него. След това започна да ми обяснява какво бе направил с раната,опитвах се да го слушам,но просто се радвах на присъствието му.. на това колко по-спокойно ми бе когато бе до мен. Прегърнах го импулсивно.
- Благодаря ти.. наистина много. - промълвих след това. Съвсем леко се помръднах,без да отпускам от прегръдката и загледах очите му.. - Явно.. винаги ще си на точното място за да ме спасиш. - казах малко по-тихо,преглъщайки тежко. Целунах бузата му леко,а след това се усмихнах.

Засмях се на детинското му обяснение и го пуснах. Все някога нямаше да може да ме спаси. Знаех,че и моят ден щеше да дойде,просто се радвах,че не бе днес. Пуснах го от прегръдката и се запътих към барчето Извадих две чаши в които сложих по две кубчета лед и налях бърбън. Седнах на плота в кухнята. Подадох му едната чаша и чукнах моята в неговата.
- За моя супергерой. - смигнах му и отпих от чашата. усетих как цялото ми тяло изтръпва,а течността го сгряваше.
- Скоро ще си купувам къща в града.. ако нямаш къде да идеш,можеш да се нанесеш у нас. Знам,че не си от постоянното присъствие,но.. все пак. - засмях се,поглеждайки чашата. Имах чувството,че ще се изчервя като някоя гимназистка всеки момент. - Къде е.. брат ти? - попитах малко след това.

Засмях се,наистина тук имаше доста за убиване. Радвах се,е ще се имам компания за известно време.
- Аз също съм тук за малко.. не стоя винаги в един град.. ако го правех до сега щях да съм мъртва. - допих питието си и се усмихнах. Раната ми вече бе доста по-добре. Зарастваше лека по лека.
- Това не е хубаво.. - казах след като разбрах,че със сам нямат връзка. - Може би и ти трябва да помислиш за семейство.. светът винаги ще е в опасност.. не може винаги да го спасяваш от.. нас. - усмихнах се леко. - аз също не съм говорила с братята и сестрите си,но от векове. Знам какво е да си сам.

- Някой ловци отглеждат прекрасни семейства.. които оцеляват. - казах малко по-тихо. Просто.. Той нямаше никого. В момента имаше една стара приятелка,която щеше да приключи курса когато демоните престанеха да се лигавят. Не исках винаги да остава сам.
- Просто.. знам че и така си щастлив. И знам,че мразиш някой да се меси,но.. Все някога и мен няма да ме има.. някой трябва да се погрижи за теб. - отново леко погалих бузата му. - Какво искаш да правим? Имаме доста свободно време.. по-добре съм.

Перфектната семейна картина за мен! Разсмях се на няколко пъти,докато кимах доста сериозно с глава.
- Абсолютно! Ще си отворим и автосалон където зайците ще работят и ще почистват колите. - засмях се отново. - Може да си вземем и куче.. хъски? Всяка сутрин ще скача на леглото,за да те оближе целия,докато не повдигнеш секси задничето си ,за да го разходиш. - налях си още малко бърбън и отпих от него все още развеселена. - Ще ти помагам за убийствата,ще пътувам заедно с теб,по някой път ще задигаме и някое друго шише с уиски и накрая ще се връщаме при зайците и кучето.

- Не вярвам,че можеш да набиеш някой,само заради мен. - казах и се подсмихнах. Бе някак нереално.. Не мислех,че наистина би изхвърлил някое момче само защото може би се е оказало в "леглото ни"
- Ами ,хайде.. опитай се да си до спечелиш. - прошепнах му предизвикателно. след това усетих топлите му ръце върху моите студени бузи,срещнах погледа му. усетих как дишането ми започна да се учестява. Тогава усетих устните му. Бях по-сладки от колкото си бях представяла. Целувката ми беше във френски стил,малко по-страстна и все пак нежна. Обвих ръце около кръста му,притискайки го към себе си. След известно време,когато целувката свърши се подсмихнах.
- Ти май наистина много искаш този танц..