Преди 3 месеца; Колорадо

Бях отново с колата някъде из щата Колорадо. С точност си нямах и представа къде се намирах, но бях край онези малки градчета, които вечер си бяха доста зловещи с по някоя друга лампа на улицата. Спрях се до една бензиностанция някъде извън градовете. Отидох да си взема кафе, но вместо това се загледах първо в едно списание. От онези, които не бяха особено препоръчителни за деца. Но случайно погледнах долния вестник и интереса ми бързо беше заменен. Пишеше нещо за някакъв си мотел в близост от 15 км. Зарязах кафето и всичко и веднага се върнах в колата и скоро отново бях по улиците. Не се мина особено много когато стигнах до мотела, а вече беше тъмничко наоколо, но в мотела имаше доста хора. Спрях колата до паркинга на мотела и си взех набързо стая.

- Кат? Има ли смисъл да се обръщам?
По гласа ясно я познах без още да я погледна. Този глас абсолютно винаги можех да го позная. Малката си знаеше работата, но все пак веднага щях да започна с дразненето.
- Е..
Обърнах се бавно към нея и се усмихнах. Не се беше променила никак, поизменила си е фешън стила, но явно винаги беше по тази мода. Сякаш беше странно за един ловец, но какво ли разбирах пък аз.
- Не мисля, че това е работа за дечковци. Остави сега на батко си да се справи с тези духчета, само стой и гледай!
Момента когато реших да се направя на герой и започнах да говоря някакви латински думи, но изведнъж нещо ме изблъска рязко в стената.

- Хич не ми се фукай! То това... и аз го мога!
Измърморих подразнено и се изправих бавно, но духа вече беше заминал. Кълна се, че щях да му го върна тъпкано. Да се изпречва, да блъска и да събаря Дийн Уинчестър си беше непростимо! Да не говорим колко рогаех, но само на ум.
- Ама не думай!
Намръщих се, когато започнах да се изтупвам от падането. Сега бях като в нервна криза - исакх да мина през стените, за да мога да го проследя. Но.. само някой с дарба можеше.
- Знам само, че е някакво младо момче, на около 24 години. Починал е от токов удар в една от стаите. Бесен е, защото заради някакви туристи се е случило това. Погребан е някъде зад мотела. Дори май има лек гроб и си личи точно къде е.

Вървях бавно, като се оглеждах за изхода към задния двор. Не забелязвах дори от коя страна ми беше Кат, но сега бях повече погълнат от мисълта за този дух. Изведнъж чух писъка и веднага се обърнах.
- Кат?!
Това момиче пак ли само си говореше? Спъна ли се какво стана, но щом видях, че нещо я повличаше, веднага хукнах след нея и изкарах пистолета от дънките си. Опитах се да го уцеля, но 3 безуспешни опита.
- По дяволите...
Прецелих се още веднъж и накрая успях с малко късмет да улуча точно в мишената и изведнъж Кат сама се свлече на земята.
- Май някой се научи да лети, а?
Подсмихнах се самодоволно, като прибрах пистолета и се приближих да й подам ръка да стане.

- Стига, дечко, не се пали толкова. Всъщност ти върви, придава ти този секси нахъсан вид, но това е.
Подсмихнах се самодоволно за пореден път, но в следващия момент се спънах и.. паднах. О, не можеше да стане по-неловко. Защо винаги като й се подигравах, на мен веднага ми се случваше нещо? Веднага скочих и неловко се огледах и изтупах дрехите си отново.
- То.. ей.. ей там!
Смених бързо неловкия момент. Сега сигурно щеше да ми се подиграва до край, но.. хубаво, че беше гроба.
- Май ще е по-добре да намалиш кафето, че... още от сега си нервна.
Наклоних се над гроба и се загледах в него докато четох името на плочата.
- Да, това е. Хайде да се заемаме тогава.

Извих иронично очи при първия й коментар. Това заяждане винаги ме радваше. Не я мразех, не, помагаше ми доста ако трябваше да сме честни, но и аз бях един заядлив.. и редовно се дразнех с нея.
- Разбира се, че съм с бебчето си! Кълна се, че ако можеше да заеме формата на жена, щеше да бъде най-красивата! Сега щяхме да си имаме малки.. имаплки и да си ги гледаме заедно!
Докато довърша изцяло изречението си, забих изненадано поглед в гроба.
- Ти ли го направи?
Обърнах се изненадано към нея. Не ми се вярваше, та тя беше.. ловец! Какво беше това? Пръстта може би беше мокра?
- Ъ.. да..
Без много въпроси слезнах долу и след около 10 минути оправих цялата работа с тялото. Щом го запалих в ковчега, бързо го затворих и се качих горе.
- И сега благодарение на теб съм целия в кал.
Усмихнах се иронично и я погледнах.

- Ха-ха!
Изсмях се дразнещо, когато разбрах, че няма къде да спи. Не си помнеше стаята, всички спяха, а тя нямаше къде да отиде. Сега щеше да спи като куче пред някоя врата на мотела. Бях лош.. може би..
- Има две легла при мен. Попринцип съм свикнал да взимам стая с две легла заради брат ми, но.. с него отдавна приключиха нещата. Та.. да не бъда гаден, можеш да поспиш в моята стая, а аз.. а аз определено се нуждая от свеж душ в.. 1 вечерта.
Погледнах за момент към небето и.. пълнолуние с облаци, които светеха в небето. Хех, интересна гледка.
Отключих след малко стаята и направих път на Кат.
- Да, мадам, може да си правите кафе и каквото си искате, но НЕ стъпвай в моята територия на леглото!
Хвърлих мръсното си яке някъде на едно шкафче и отидох веднага в банята.
- И без да ми гледаш в нещата в багажа!
Провикнах се оттам.

- За сега уж да!
Провикнах се, защото за момента се усещаше, но изведнъж рязко водата стана студена. Размърдах крановете на душа, но водата ставаше само по-студена. Реших, че ще се оправи след някоя друга секунда и се застоях уж още малко, но коментара й ме предизвика.
- Ей! Не ми трябват такива работи! Така или иначе си намирам момичета!
Не се сдържах и накрая просто се отказах от душа. Успях поне обилно да се изкъпя, но сякаш не ми стигаше. Сега бях доста изнервен и увих набързо една синя кърпа и излезнах веднага ядосано.
- Ти беше, нали?! Знам го! Не ме интересува как става, но го оправи веднага! В-е-д-н-а-г-а! Чу ли?!

- Ще те убия, не ми играй по нервите!
Намръщих се наново и отидох до сака си и си извадих дрехи.
- Не е толкова хладно то!
Измърморих под носа си и отидох отново в банята и след малко излезнах там преоблечен с други дрехи. Но вместо да започна да се заяждам, аз най-нахално скочих на леглото и се излегнах баш до нея.
- Пила си кафе и сега си адски нервна? Заяждането няма да ти помогне, а и честно казано студената вода ми хареса повече.
Намигнах й нагло и се подсмихнах.

- Не ме предизвиквай, наистина мога да те убия!
Казах остро при коментара й. Май не вярваше, че можех да подивея, а? Но всяко нещо не трябваше да бъде подценявано изобщо. Дори и.. да е най-сладкото нещо на света.
- Сам, Сам, Сам..
Поклатих глава и се подсмихнах. Бях забравил за него. Колко години минаха? Две? Мда, не бяха никак малко.
- Не сме се виждали от 2 години. Сега е някъде из САЩ, гледащ семейството си и се отказал от живота на ловец. Глупаво, нали?

- Звучи яко..
Накрая се засмях и се обърнах към нея.Време беше май да полюбопитствам.
- Та всеки път избягваш този въпрос, но на колко се научи да ловуваш?
Изпитвах интерес към това, знаех, че не съм единствения, който още на 5 можеше да използва общо взето всичко, само и само да отгледа брат си сам, който сега не му е признателен и го мрази.. шантаво семейство.
- Или случайно пак си спала с някой, който ей тъй те е научил и за това не искаш да споделиш?

- Ами майка ми почина когато бях на 4, след това знаехме, че не беше обикновена смърт. Знаехме за демона и.. така се заехме сами да се учим. След месеци обучение се научих и още на 5 трябваше да обикаляме страната, а аз постоянно трябваше да гледам Сам. Та да.. скучно общо взето.
За не знам кой път разказвах тази история и винаги го правех по един и същ начин. На един дъх изказвах всичко, без да давам да ме прекъсват.

- Аз ли?
Знаех, че е към мен този въпрос, но дори не знаех защо попитах това. Звучеше ми нереален въпрос, който дори и сега не можех да проумея. Просто за мен самия си беше изненадващ, та аз израснах с лова, как щях да го зарежа?
- Не знам, не ми се вярва. Лова ми е.. не знам, не мога да го определя. Не ми е като хоби, а като живот. Разбираш ли?
Обърнах се нацяло към нея.
- И дори знам, че един ден няма да имам семейство. Вероятно ще си умра сам, хората няма да знаят за подвизите ми. Няма да си имам никого. Но лова е моя живот, а спра ли го.. сякаш живота ми спира.