Хора ...

by **Rebekah Mikaelson ♥** Вто Май 15, 2012 5:09 pm

Това е темата на Хората.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 16, 2012 5:30 pm

Име:Елена Гилбърт
Години:18
Раса:Човек
Външен вид:Елена е средно висока,има слабо тяло,но добре сложена с идеални извивки.Това,че изглежда беззащитна не значи,че няма мусколи по себе си. Дългата й,над кръста права кестенява коса,издължава лицето й. Кафевите й очи,пълни с живот и човечност пленяват сърцата на хората.Устните й са разтеглени в изящна и омайваща усмивка,която може да накара всеки да се усмихне.
Характер:Тя не е от момичетата,който щом видят проблем ще се обърнат и избягат.Не,тя е от тези хора,който няма да изоставят близките си и приятелите си само защото нещо не изглежда по силите им.Тя ще се бори за любимите си и за себе си.Ще пребори всеки и всичко изправило се пред нея,ще отдаде почит към предците си,ще окаже помощ на нуждаещите се и ще покаже състрадание към наранените.
История:Елена е родена и израснала в Мистик Фолс,заедно с по-малкият си брат Джерами.Двамата са много близки,но след смърта на родителите им и на двамата не им е лесно.Заради липсата на други роднини те остават при леля си която се опитва да е техен наставник и приятел,но скоро Елена и Джерами тръгват по различни пътища.Елена се опитва да помогне на братси,да го вкара в правилният път,но сама се бори с бивши гаджета и училище.В последствие на пристигането на нови хора в градът тя научава повече и повече за семейството си.Как предците й са преследвали вампири и фактът,че родителите й всъщност не са нейни родители.Тя се забърква в интриги,който могат да доведът до края на живота й.Открива ,че свръхестественото съществува и че тя е част от него.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Сря Май 16, 2012 5:33 pm

Одобрена си ! :)

by **Каролайн Форбс** Нед Май 20, 2012 11:09 am

Хора ... Candice-accola-caroline-forbes-tyler-lockwood-vampire-diaries-Favim.com-236454

Име: Каролайн Форбс

Години: 18

Външен вид: Каролайн изглежда като повечето момичета в гимназията или поне така си мисли тя. Дълга, руса коса (често на букли), бяла, като мляко кожа и огромни пъстри очи, които в зависимост от облеклото променят своят вид. Може би е малко суетна и прекарва с часове пред огледалото, за да изглежда перфектно, когато отиде на училище, но пък малко са момичетата, които не го правят. Носи грим, но не прекалено тежък.
Винаги е в крак с модните тенденции, за това рядко можеш да я видиш облечена в нещо безвкусно. Обожава да носи високи токчета.

Хора ... Caroline-caroline-forbes-25097316-500-200

Хора ... Caroline-caroline-forbes-25097316-500-200

Характер: Определено трябва да знаеш няколко простички правила, когато общуваш с нея. Тя не знае какво казва през 80% от времето, през което говори. И , да, тя обожава да говори! Може да прекара с часове, давайки ти насоки по различни теми.
Лесно се ядосва и винаги реагира като дете. Може би вътре в себе си е именно това -едно малко и крехко дете? И все пак, няма да се казва Каролайн Форбс, ако го покаже някога.
Ревнива е, на моменти дори истерична. И все пак знае кога да спре. Пази важните за себе си хора, макар да не го показва толкова често.

История: Каролайн израства в семейство, което се разпада на много ранна възраст. Майка и и баща й се разделят и тя остава при майка си.
Макар да е обградена с обич, на Каролайн й липсва присъствието на майка й, която е шериф и рядко успява да се прибере у дома на време за вечеря..
Блондинката на практика се е отгледала сама, заедно със своите приятелки. Когато става на 15 решава, че трябва да издигне стени около себе си, виждайки, че много трудно успява да се почувства щастлива дори и за 5 минути. Започва да се държи повърхностно, отдалечавайки повечето хора от себе си.
Отраснала е в Мистик Фолс и никога не би си тръгнала от тук.

Хора ... Tumblr_loh80fudXg1qivndso1_500

Допълнителна информация:
-Разбира от мода.
-Пие,но не пуши.
-Обожава животните.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 20, 2012 11:12 am

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Katherine Elizabeth Smith** Нед Май 20, 2012 3:39 pm

1Име: Катрин Елезабет Смит
2.Години: 18
3.Раса: Човек
4.Дарба: Няма
5.Характер: Кат е доста сложна личност. С нея не е хубаво да си
имаш работа. Пада си по грубите игрички и да плете интриги. Мрази някой
да ѝ нарежда и рядко понася такова отношение. Макар да изглежда
безобидна, тя е способна да превърне живота ти в ад,ако го пожелае.
Нейното мото е "целта оправдава средствата", така че рядко има пречки,
които биха накарали Катрин да се спре. Непукист е. И да обича, тя не би
рискувала себе си за любовта. Завършена егоистка е, но има и моменти,
когато става сантиментална и започва да ѝ пука /доста рядко/.. Да обичаш
Катрин може да се окаже сложна задача, защото тя не е от типа жени,
които се вричат в любов завинаги. Дори да го направи, това не значи, че
обещанието ѝ ще издържи.
И да е наранена никога не го показва; прекалено горда е за да иска помощ от някого.

6.Външен Вид: Кат.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто медно злато.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Катрин щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

7.История:Кат е родена в малко семейство в Лондон, Англия. И
двамата й родители са англичани. Единствено дете е – няма нито братя,
нито сестри, камо ли да говорим за братовчеди и братовчедки. Има
прекрасно детство. Станала е доста разглезена от тогава. Родителите й
постоянно се местят от град на град, та и от страна на страна. Живяла е в
Ирландия, Великобритания, Уелс и общо взето почти навсякъде из местата
на Британските острови. Детството и тийнеджърските и години преминават в
Лондон. Животът й, според нея, преминава доста бурно, купони, богати
разглезени момченца като нея.. Била е в Прага, Виена, Люксембург и почти
цяла останала Европа. Разбира се, причината за честите пътувания на
семейството е Катрин и нейните фотосесии и филми. Момичето има
най-прекрасния живот, живот за които много хора 'и завиждат, но не си
мислете , че всичко около нея като извадено от филм . При нещастен
инцидент преди няколко месеца Катрин губи родителите си и едва не умира,
това я променя напълно. Сега Кат е егойстка и единственото нещо, от
което се интересува е собственото си аз. Тя се мести и започва нов живот.

8.Допълнително:
- Любимият цвят на Катрин е черното
- Колкото и глупаво да звучи вярва в любовта от пръв поглед
- Мрази розовото
- Не обича да я използват
- Ако нараниш Катрин приготви се за жестоко отмъщение, рано или късно тя винаги отмъщава
- Интересува се само от себе си

Amber Heard

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 20, 2012 3:51 pm

Одобрена си! Забавлявай се <3

by **-Richard Swan** Пон Май 21, 2012 7:15 pm

Име на героя: Ричърд Суон
Хора ... Richard_52

( лик: Richard Kraznin)
Възраст: 25 годинки
Раса: Човек
Дарба: Нежелана от него зооморфия, но за това по-късно в историята.
Характер: Ако сте наблюдавали лебед от близо, вероятно знаете, че освен божествената грация, която той излъчва, в него се таи особена войнственост и ревнив, подозрителен нрав. Не бихте се учудили, че нашият герой Ричърд притежава тези черти. Особено характерно за него е недоверието и неочакваната, прикрита арогантност, която е изписана по лицето му и скрита дълбоко в хладните му, зелени очи, в които честичко проблясва искрица добре завоалирано презрение.
Словоохотливостта сякаш е подминала господин Суон, защото той рядко общува вербално дори с познати.
И разбира се, зад всички тези не до там лицеприятни черти, изброени по-горе, трябва да се спомене, че в гърдите на Ричърд бие едно леко, витално, птиче сърце, което повече от век чака да се докосне до истинската любов.
Външен вид: Човешката и зооморфната форма на Ричърд подозрително много си приличат. Какво странно има в това бихте попитали вие, та нали става дума за едно и също същество, подвластно на прокобата на зла магия.
Видите ли Ричърд в човешката му форма, ще се уверите, че казаното по-горе не са само празни приказки, защото той съвсем не прилича на обикновено човешко същество. Неговите платинено руси коси и почти прозрачно бяла кожа създават илюзията за божественост, сиреч лесно можем да го наречем ангел без да се замислим повторно. Сиво-зелените му очи смътно напомнят девствено планинско езеро, а стройната му, изящна фигура и исполинския му ръст подчертават чувството за нереалност.
История: Ричърд започва живота си като малко бяло вързопче, захвърлено незнайно от кого пред прашната дъбова врата на един лондонски приют. Грижливата госпожа Стенли взима малкото момченце по крилото си, виждайки в него необикновен потенциал. Малкият сирак трудно общува с другите деца, чужди са му простите им изрази и слова. Той прекарва дните си загледан през малкото кръгло прозорче над леглото си, с очи вперени в безоблачното небе над приюта, което сякаш го зове.
На петгодишна възраст той се запознава с едно божествено изкуство, което става притегателна сила и център на живота му и негов специален начин на общуване със света. В онзи заветен ден през декември, когато госпожа Стенли взима момченцето със себе си в концертната зала, тя едва ли подозира, че само след година-две Ричърд ще впечатлява със своето изпълнение изисканата, аристократична публика в Кралския лондонски балет.
Кариерата си на балетист, Суон започва на седем години, а няколко месеца по-късно е осиновен от бездетния хореограф Стравински, който остава негов ментор до края на живота си десет години по-късно.
На седемнадесет Ричард попада в обкръжението на лондонската буржоазия. По това време той вече е завоювал световна слава със своите затаяващи дъха изпълнения и се радва на множество почитатели, сред които се оказва и граф Монтагю. Нездравото влечение на аристократа към Суон се оказва пагубно за танцьора, защото след няколко резки отказа за интимност между двамата, графът използва магия, за да прокълне своят "любим".
Изведнъж историите от сцената, и особено една от тях, не изглеждат вече толкова абсурдни, защото на следващата сутрин, след последната среща между Монтагю и Ричард, последният се събужда не в обичайната си форма, а в тази на...лебед. Оказва се, че младият танцьор може да бъде себе си само вечер, когато сребърната луна докосне кожата му.
Вероятно вече очаквате и трагичната завръзка и ще я получите. Като предполагам вече знаете, тук трябва да се намеси голямата любов, която да освободи нашият герой от проклятието му и тя ще се появи в лицето на американския челист Теодор, който Ричърд среща съвсем случайно след едно от своите представления.
Уви, между двамата не избухва очаквания пламък, най-вече благодарение на липсата на комуникационни умения от страна на Ричърд. За съжаление, музикантът напуска Англия прекалено рано, за да узнае чувствата на балетистът, който остава сам, уповаващ се единствено на магията, надеждата и балета.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Пон Май 21, 2012 7:20 pm

Одобрен си ! Забавлявай се <3

by **Monica Bell** Вто Май 22, 2012 1:29 pm

*Cheryl Cole*

1.Име:
Моника Бел

2.Години:
24

3.Раса:
Човек

~~4.Дарба~~

5.Характер:
Сложна личност - най-точното определение за Моника. Никога не може да разгадаеш или предвидиш нейните действия. Действа твърде импулсивно и това доста често ѝ докарва много проблеми, за които по-късно съжалява. Трудно се доверява и често слага прегради между себе си и другите. Пред тях тя изглежда някак си студена. Обича да е сама. Не винаги околните я разбират, може би именно поради факта, че тя има изградена собствена представа за случващото се около нея. В миналото човекът, който тя обича умира и това оставя една незапълнена празнина в нея, заради която почти не умира. Не обича да говори за себе си.

6.Външен Вид:
Моника притежава наистина красиви черти. Има тъмни, шоколадови на цвят очи, създаващи илюзията за онзи 'безкраен' поглед, с който често, макар и не нарочно, пленява мъжките сърца. Косата ѝ е изключително мека на допир, често тъмно кестенява на цвят и спускаща се свободно до кръста ѝ. Не обича да се усмихва много, но щом го стори би могла да разтопи всеки.
Не е една от най-високите, както и че не е прекалено слаба, но се харесва такава, каквато е. Почитателка е на боди арт-а и има няколко татуировки.

7.История:
Моника Бел е родена в Канада. Във все още невръстна възраст, родителите ѝ се развеждат поради зависимостите на майка ѝ към лекарствата и заедно с баща ѝ се местят в Италия. Тя завършва образованието си в Италия и известно време работи като дизайнер и често ѝ се налага да пътува. По време на едно от пътуванията тя се запознава с мъж, в който по-късно се влюбва. Нещата между тях прерастват дори до планиране на сватба, която, за съжаление, не се осъществява, тъй като мъжът умира по неизяснени обстоятелства, представени на нея като автомобилна катастрофа в нетрезво състояние. Дълго време тя не може да преживее липсата на любимият си и дори изпада за кратко в депресия. Решава да прекрати и своят живот чрез приемане на голямо количество лекарства, но опитът ѝ се проваля, тъй като навреме е открита и отведена в болница. Приема това за знак от съдбата и решава просто да започне на чисто. Няколко месеца след това заминава за градчето Мистик Фолс, където дори и не предполага какво я дебне.

8.Допълнително:
~ Носи медальон, подарен й от загиналият й годеник
~ Пуши понякога
~ Има няколко татуировки

by **Rebekah Mikaelson ♥** Вто Май 22, 2012 2:18 pm

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Megan Smith.** Нед Май 27, 2012 1:54 pm

Amber Heard.

Една ръка се протегна към дръжката на вратата, хвана я и я завъртя. Чу се леко скърцане, което подсказа на русокосата красавица, че някой трябваше да се заеме със смазването на вратата. Открехна съвсем малко вратата, колкото да може да се вмъкне в кабинета, и я затвори след себе си, като отново се чу онзи скърцащ звук, който прониза слуховия 'и апарат. Вниманието 'и бе привлечено от големите размери на кабинета. Всичко бе направено от дъбово дърво, идеално подредено, кожени канапета, които не бяха от любимите на русокосата, но все пак ставаха. И ето там, на стола зад бюрото си седеше той. Терапевтът, при който близките на момичето 'и бяха записали час, защото мислеха, че тя се нуждае. А всъщност не бе така. Девойката не се нуждаеше от никой в момента. Просто искаше малко спокойствие, което не 'и бе давано напоследък, което бе причината тя да се държи малко нервно и да избухва.
- Госпожице Смит. - чу се плътния глас на мъжа.
Момичето най - накрая сне погледа си от кабинета към него и го видя да става от стола си. Оправи очилата си и се усмихна леко.
- Моля, заповядайте. - каза 'и той, посочвайки един голям диван отсреща 'и.
Тя само се усмихна и се запъти към дивана. За първи път ходеше на терапевт и не знаеше какво да прави. Беше 'и доста странно, но щеше да издържи час. Пък и майка 'и винаги е казвала, че всяко ново нещо е за добро.
Мъжът седна на канапето пред нея и отвори някаква тетрадка.
- До сега не сте били при терапевт, нали?
Русокосата поклати главата си, а той се усмихна и продължи:
- Не е кой знае колко страшно. - засмя се, което накара момичето да се усмихне леко. - Мегън Смит, 19 години, родена в близката болница.. - той започна да чете от тетрадката в ръцете си.
Мегън обаче остана смаяна от това колко неща знае той за нея. Но не каза нищо. Кръстоса краката си, докато той четеше биографията 'и, която тя си знаеше. Не 'и беше отново да я чува, но остана спокойно и изчака д-р Гейс да приключи.
- Разкажете ми малко за вас, Мегън. - каза той, затвори тетрадката и се облегна удобно назад, чакайки все едно Мег да започне да разказва приключенска история, изпълнена със забавни и интересни моменти. Това обаче нямаше да се случи.
- Освен това, което знаете за мен - тя го погледна и леко се усмихна - аз съм известна с ироничната си природа. Спокойна съм и не мисля, че ме интересува мнението на другите. Да, определено не ми пука за това. Не се ядосвам лесно, но ако това се случи, то тогава съм способна да избода нечии очи. - подсмихна се и продължи: - Умея да крия тайни и съм много дискретна. Винаги обмислям думите си, преди да ги изрека. Много рядко се "хващам на въдицата" и съм много добра в преструвките, съответно и в лъжите, но спокойно. Вас не ви лъжа. - замълча за момент. - Както и да е. Когато й е криво може да бъде много злобна и да се държи като кучка. Може и да прощавам, но никога не забравям. За мен истински приятел е този, на който му се обадиш по средата на нощта и кажеш "Убих човек", а той ти отговори "Къде ще копаем?". И както споменах може и лесно да прощавам, но никога не забравям и може да съм много отмъстителна. Амм, какво друго? Обичам да гледа телевизия, да чете книги и да се разхожда из природата. - довърши и се усмихна.
Надяваше се да се е успяла да извърти нещата и да не се стига да онази част, която искаше да забрави, а не да си я разказва на непознат. Но по лицето му си личеше, че нямаше да се отърве толкова лесно.
- Това е доста хубаво, Мегън, но аз имах на предвид нещо за вас и миналото ви, а не характера. - той взе тетрадката си и я отвори.
Написа нещо там, което привлече вниманието и любопитството на Магън. Той затвори тетрадката, след като видя, че тя гледа натам и кръстоса крака. Очакваше тя да разкаже за миналото си, но Мег бе на друго мнение. Може като мълча и стане неловко да смени темата, помисли си тя и само се усмихна.
Половин час в пълно мълчание, гледане неловко, гледане в друга посока, смяна на начина на седене на всеки десет минути и ужасната тишина терапевтът най - накрая направи нещо. Погледна записките си и всичко останало, което се криеше в тетрадката му и проговори. Но за жалост не това, което Мегън искаше.
- Майка ви е умряла от рак, когато сте била на... - прелисти една страница и прочете още няколко реда, след което продължи: - ...шест години и пет месеца.
Единственото, което се чу бе тежкото преглъщане на госпожица Смит, която продължи да гледа някъде през прозореца, разсейвайки се от спомените, които започваха да изникват в главата 'и.
- Мегън? - попита леко разтревожено мъжа.
Тя отказа да обърне поглед към него. Вместо това погледна към пода, захапала леко долната си устна.
- Не обичам да говоря за нея. - най - накрая каза тя.
- Защо? - попита той, а тя завъртя очи.
- Защото боли. Имам малко спомени от нея и всички са как тя е на онова легло в стаята си, пребледняла, борейки се с последни сили да оцелее.. и не успя. Затова боли. Защото се чувствам отговорна, защото не можех да 'и помогна по какъвто и да е начин, а само стоях отстрани и рисувах проклети картинки на нея, на мен и на татко, заедно на луната, където тя беше напълно здрава. - погледна го и набързо изтри една сълза.
- Била сте малко момиче, Мегън. Не трябва да се обвинявате, че не сте могли да помогнете на майка ви. Нямало е как. Тогава едва ли сте разбирали дори какво 'и е било.
- Може ли да говорим за друго? - попита тя, прекъсвайки го.
- Добре.
Тя си отдъхна. Да говори за майка си бе болезнена тема и след смъртта 'и много рядко се е налагало да говори за мен. Тогава не можеше да се контролира и, или щеше да се ядоса здравата и да нарани някой, дали било с думи, или физически, или щеше да се разплаче и едва ли някой щеше да може да я успокои.
- А какво ще кажете за баща си?
- Майната ви. - каза му тя през зъби.
Взе чантата си и се запъти към вратата на кабинета.
- Мегън, спрете.
Тя не обърна внимание и отвори вратата.
- Ако отказвате да говорите за проблемите си, те няма да изчезнат. Трябва да говориш за това. Ако не с никой, то с мен. Затова приятелите ви ви доведоха при мен. За да ви помогна.
Тя наведе главата си надолу и само след две секунди се обърна към него. Чак сега забелязваше, че е с няколко глави по - висок от нея с изтупан костюм, но това нямаше значение в момента.
- Дойдох до тук, защото това са приятелите ми и ги уважавам. Но са сгрешили. Не ми е нужна ничия помощ, камо ли от вашата.
- Те ми казаха друго.
- Те не знаят! - викна тя.
- Напротив. Аз мисля, че знаят. Знаят, че имаш проблем с баща си, както и с майка си.
- Не смейте да ги споменавате.
- Ако продължаваш да се правиш, че проблемите не съществуват няма да стигнете до никъде, Мегън.
- Те не са проблеми, които можете да разрешите доктор Грейс. Това са майка ми и баща ми, а не нещо, с което може да се справите, чрез разрешавайки го. То не е нещо, което може да се разреши. Майка ми умря. Остави ме сама на този свят с пияния, която всяка вечер донасяше проститутка в къщата ни и 'и даваше всичко, за което майка ми някога е работила преди да умре. И когато нещо не беше както трябва аз бях тази, която патеше. И нямаше кой да ми помогне. Това е всичко. Не се опитвам да говоря за това, защото ме боли, а не, защото е проклет проблем, с който не може да се справя сама. Оцеляла съм след смъртта на най - близкия ми човек и онова прасе, в което се превърна баща ми и мисля, че мога да се справя с почти всичко.
Мъжът замълча.
- Затова че си запишете в малкия тефтер ''Тя е психопат'' или каквото и да е там, но ме оставете намира. Защото вие очевидно не разбирате. Не всичко е проблеми, с които можете да се справите. Ако продължавате да гледате на полката на клиентите ви като проблем то тогава вие няма да стигнете до никъде. Не мисля да ви позволя да ме тормозите в продължение на години, взимайки парите, за които съм се трудила и убеждавайки ме, че ще се справя, защото аз знам много по - добре от вас. И знам, че това е нещо, с което трябва да се справя сама, а не с идиот, който мисли всичко за разрешими проблеми
Мегън замълча за минута.
- Не съм аз тази, която има проблеми. - каза по - тихо и затръшна вратата след себе си.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 27, 2012 2:29 pm

Одобрена си ! Забавлявай се<3

by **Изабела Хейл** Нед Май 27, 2012 3:39 pm

Име:Изабела Хейл
Години:17
Раса:Човек
Външен вид:Изабела има дълга черна коса.Има зелени очи,които те карат да се загубиш в тях.Бела има бяла и много нежна кожа.Тя също така има и красива усмивка и снежно бели зъби.Нейната усмивка е нежна и много пленяваща.Има слабо и стройно тяло,дълги и красиви крака.През повечето време носи косата си спусната и много рядко можеш да я видиш с вързана коса.
Характер:Бела е мила и добра,но също така от време на време е бунтарка.Най-важното за нея са семейството и приятелите.Тя е от онези които вярват в истинската любов.Нейната слабост в характера е това че е лесно се доверява и в повечето случай си пати от това.Обича да излиза и да се забавлява с приятели,но има и моменти в които обича да се затваря и да отстава сама.Бела е много позитивен човек.Тя е искрена и чесна,винаги казва какво мисли и обича да отстоява мнението си.Обича да ходи по купони.
История:Нейната история не е нищо особено,тя е като на всички останали.Бела е родена на 27 май 1995 година.Родена е тук в Мистик Фолс.Тя живее само с майка си,баща и живее с новото си семейство и рядко идва да я види.Единствено дете е – няма нито братя,
нито сестри.Имала е прекрасно дедство,никога нищо ни е липсвало.Още от малка мечтае да участва в състезания с коли и желението и се сбъдва,сега тя участва в много рали състезания.Печелила е много състезания.Тя също участва и в нелегални състезания,така тя си изкарва нервите и така си вдига адреналина.Повечето от приятелите и са момчета и доста приятелки.Повечето време прекарва с нейната най-добра Наталиа.
Допълнителна информация:Има татуировка на кръста.
Снимка: Хора ... -High-School-Musical-3-Senior-Year-Premiere-lucy-hale-30514626-427-594

Хора ... -High-School-Musical-3-Senior-Year-Premiere-lucy-hale-30514626-427-594

by **Rebekah Mikaelson ♥** Пон Май 28, 2012 11:27 am

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by Sponsored content

Хора ...

Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...

Re: Хора ...