Вампири ..

by **Rebekah Mikaelson ♥** Вто Май 15, 2012 5:00 pm

Това е темата на вампирите.

by **Damon Salvatore** Съб Май 19, 2012 6:09 pm

Име:Деймън Салватор

Години:19 човешки 175 вампирски

Прякор:Дей

Дарба:взимане на спомени

Външен
Вид:Светло сини очи,тъмна коса.Нормална височина за един мъж.Не си пада
по официалните облекла.Неговото разбиране за официално олекло е тениска
с дънки. Обича да носи черни слънчеви очила,особенно след нощни
забавления.Слаб е,но не анорексично.

Характер:Той е доста труден
за разбиране.сичко прави,така както реши.Не се спира пред нищо щом е
твърдо реше да го изпълни или получи това,което му се полага.Трудно се
примирява с отговор "не".Обича да играе игри.Мрази някой да го лъже в
очите,макарче той си пада изкусен лъжеш и може да разбере кога го
лъжеш.Не обича да си подигвата с доверието му.Живее в свой собствен
свят.Защото там няма правила,какво в реалността,не че пък тук спазва
правилата.Понякога обича да се забавлява,като мъчи жертвите си.

История:Деймън
е роден в богато семейство.Има по-малък брат на име Стефан.Баща им е
ловец на вампири.Майка им умира след раждането на Стефан,затова доста
често когато Деймън му се ядосва го обвинява за това.Живота им бил доста
щастлив докато един ден не дошла в живота им момиче на име Катерина
Петрова или още така наричана Катрин Пиърс.Момичето идвало от Европа.Тя
им разкрали тайната си,че е вампир.Двамата са хлътнали по нея,но всъщост
не знаят,че тя ги върти на малкия си пръст.Баща им разбир,че е вампир и
слега в питиена на Стефан вабринка и така я залавят.Деймън отново
започва да обвиява брат си за случката с Катрин,затова двамата се
решавати тръгват да я спасят,но са убити от собствения си баща.След това
доверенета вещица на Катрин ги превръща в това в което са сега.

Допълнителна информация:-

Снимка (+ името на известната личност).

Ian Somerhalder
Вампири .. 986f6e83-375-500-ups-ri-1wymmkvp9w

Вампири .. 986f6e83-375-500-ups-ri-1wymmkvp9w

by **Rebekah Mikaelson ♥** Съб Май 19, 2012 6:18 pm

Извинявам се за забавянето.Одобрен си!Добре дошъл:)

by Katherine Pierce. Съб Май 19, 2012 7:42 pm

Вампири .. Tumblr_lu9gqcPp1g1r2f73zo1_500_large

Име: Катрин Пиърс.
Години: 18/536
Дарби: Присвоява чужди дарби.

Вампири .. Tumblr_lvoy9fIL6M1qg36ono1_500

Външен вид:
Катрин може да Ви изглежда,като невинното ангелче,но всъщност е точно обратното.Външния й вид винаги подвежда и това винаги изиграва лоша шега на всички.Тя има прекрасно бледо ангелско лице, чаровна,но злокобна усмивка, невероятно красиви кадифени очи,в които може да потънеш и дълга, буйна,лешникова на цвят коса.Косата й по принцип е къдрава,но по някой път я изправя.Тялото и е стройно и високо. Има перфектна фигура. Харесва се такава,каквато е.Не може да я подминеш или да не я забележиш.Все пак почти всяка вечер е в някой клуб,като винаги се раздава сякаш й е за последно или в някой магазин за дрехи. Почитателка е на високите токчета и следва модните тенденции.Обича да облича по последна мода и винаги да е екстравагантно.Всички момичета искат да са като нея,а мъжете да я притежават и това още повече и вдига самочувствието й.Всеки мъж може да е в краката й стига да пожелае и това е в неин плюс.Може би заради невинният й вид,всички й се доверяват.В повечето случай може да я забележиш с прилепнали дрехи.Винаги става обект на завист у жените и това наистина много й харесва..

Вампири .. Tumblr_lvk6syUeBk1qjd1oao6_500

Вампири .. Tumblr_lvk6syUeBk1qjd1oao6_500

Характер:
Катрин е самото въплъщение на злото.Трите думи,които биха я описали добре би били; безскрупулна,манипулативна и кучка.Обожава да плете интриги.Единственото,което я интересува е Н Е Я.За нея всички други са жалки нищожества.Не се интересува от чувствата на останалите.Тя мисли,че чувствата са нещо безполезно.. Интересува се единствено от себе си и как винаги да е по - добре.Тя винаги е правата!Никога не признава,ако е сгрешила,а по - скоро го прикрива с иронична усмивка.Властна жена е.Интелигентна личност.. Обича тя да ''води парада''. Не обича да губи,което рядко се случва,но ако се случи,по - добре да не сте около нея.Последният път,когато се е случило избила цели градове,за това й се носи прозвището ''изкормвач''. Има нещо като свой съсобствен почерк на убиване и измъчване.Да,тя е много изобретателна в начините на мъчения и убийства.Рано или късно ще те накара да си пропееш всичко.Самостоятелна е.. Рядко търси чужда помощ от някого.Мрази някой да я упреква за постъпките й. Не се доверява почти на никой,но ако ти се довери то тогава няма да те разочарова,но ако изгубиш доверието й,то тогава лошо ти се пише.Също за нея може да се каже,че е доста отмъстителна.Не оставя сметките си недовършени.. Има много врагове,които обожава да провокира.Тя винаги е две крачки по - напред от тях!

Вампири .. Tumblr_lvc2j5eFv21qckdyio1_500

Вампири .. Tumblr_lvc2j5eFv21qckdyio1_500

История:
Тя е родена в България. Бива заточена в Англия, след като ражда извънбрачно дете през 1490 година. При срещата си с Клаус и Илайджа, двама от "древните" вампири, тя разбира, че е двойничка на Петрова, което означава, че трябва да бъде пожертвана, за да освободи вълчата страна у Клаус. Използва вампир на име Тревър, който е влюбен в нея, за да избяга и изиграва вампира Роуз да я превърне във вампир, за да не може да бъде пожертвана. Клаус обаче иска отмъщение, за това тя прекарва остатъка от живота си в бягство. Стотици години по-късно Катрин пристига в Мистик Фолс, където двамата братя Стефан и Деймън Салватор се влюбват в нея. Когато всички вампири в града са събрани, тя бяга. По време на престоя си в Мистик Фолс тя дава на Стефан и Деймън от кръвта си и ги превъща във вампири. Деймън, мислейки че Катрин е заключена в гробница, прекарва 145 години обичайки я и опитвайки се да намери начин да я освободи. Когато най-накрая намира начин той разбира, че тя не е в гробницата, а е била жива през цялото това време. След много години на бягство, Катрин, се завръща в Мистик Фолс.

Снимка:
- Нина Добрев
Вампири .. Tumblr_lv6wd0KLmQ1r25wxz

by **Rebekah Mikaelson ♥** Съб Май 19, 2012 7:43 pm

Съжалявам,но вече има 3 момичета с Нина,а е и запазена за още едно.Смени си лика и те одобрявам ^^

by **Ришан.** Съб Май 19, 2012 8:09 pm

Spoiler:

Ришан Жюбле бе призована. Тя излезе напред и се поклони ниско. Няколко кичура коса паднаха пред лицето ù, сякаш също бързаха да изразят почитта си. Ришан беше на осемнадесет, както повечето момичета тук. Краката ù трепереха от напрежение и тя се надяваше да не я карат да говори, защото знаеше, че гласът ù ще ù изневери.
Маркиза дьо Шамо я обиколи, подлагайки я на критичния си поглед. Накрая се върна при сина си.
- Твърде е слабичка - каза му високо, така че всички да чуят. - И има нездрав вид. Няма да може да износи син.
В очите на Ришан се появиха сълзи. Тя се радваше, че не виждат лицето ù, защото тогава щеше да пламне от срам. Другите момичета я гледаха съчувствено, но и се радваха, защото това увеличаваше шансовете им. Всяка тайно сравни наум тялото си с това на бедната девойка. Наистина, тя бе твърде слаба и бледа, средна на ръст и с деликатни извивки. Излъчваше някаква неопределима недостатъчност, която понякога я правеше красива, а понякога - не. Косата ù беше толкова руса, че понякога изглеждаше бяла, а очите ù бяха светли, сиви; този, който ги гледаше трудно можеше да определи какво се крие в тях.
Антоан дьо Шамо се приближи до майка си и ù прошепна нещо. Сините ù очи за миг се присвиха, каза му нещо и кимна, но личеше, че е недоволна. Махна с ръка да изведат Ришан и повика следващото момиче. Когато отстъпваше назад срещна погледа на Антоан и поруменя. Отвърна глава и побърза да излезе от залата.
***
Трябваше да събере нещата си, преди да напусне, но беше толкова изморена. Някой почука. Ришан тъкмо щеше да развърже корсета си. Вместо това взе едно светлолилаво наметало и се заметна. Открехна вратата и надникна, а когато видя Марсел да седи отвън, я отвори широко.
- Сел, какво правиш тук? - попита, когато той влезе и се подпря на рамката на вратата.
- Заминаваш ли? - учуди се Марсел, без да ù отговори. Беше по-висок от Ришан, имаше катраненочерна коса и безсрамни очи. Носът му бе счупван на няколко пъти в детството му, но това не го загрозяваше.
- Маркизата не ме одобри. Ще ме отпратят скоро и трябва да съм готова - въздъхна момичето и приседна на кревата.
- Не ми се вярва.
- Да не би да смяташ, че маркизата ще позволи на сина ù да се ожени за толкова слабичка девойка? - попита раздразнено тя.
- Не, вече избраха жена на Антоан. Рене д'Азри, племенницата на генерал Жорж д'Азри, помниш ли я? Онази с хубавия задник и големите гърди...
- Ужасен си - прекъсна го Ришан, но мислите ù вече бяха далеч отвъд неморалните изказвания на Марсел. - Тогава какво искаше да кажеш преди малко?
Очите на Марсел потъмняха, а усмивката му се стопи.
- Иска да му станеш любовница.
***
Ришан беше нахвърлила всичките си рокли по леглото и само кършеше ръце коя да избере. Около нея сновеше Ариана, най-добрата ù приятелката, и постоянно повтаряше каква късметлийка е, задето маркизът я е избрал. В стаята бе и Марсел, който стоеше необичайно мълчалив и дори не правеше хапливи коментари по адрес на Антоан.
- Избери тази - каза Ариана и измъкна от купа красива рокля от светлосиня коприна.
Другото момиче посегна към нея колебливо.
- Не зная, Ари...
- Довери ми се. Марсел, няма ли да ме подкрепиш?
Вместо отговор, той стана и излезе от стаята.
- Какво му става? - попита Ришан, забравила за миг вълнението си от предстоящата вечер.
Ариана остана загледана във вратата, през която Марсел бе излязъл.
- Нищо. Хайде, облечи я да те видя.
***
Роклята седеше намачкана на земята. На девойката ù се искаше маркизът да я бе оценил повече, но той се интересуваше само от това, която се намираше под деликатния плат. Ришан не си бе представяла първата нощ с Антоан по този начин. Вярно, в мечтите си тя му беше съпруга, а тогава нещата сигурно щяха да стоят по различен начин и все пак... Почти не говориха. Тя искаше да му каже, че го обича от толкова много време, но вместо да разголи душата си, съвсем скоро и се наложи да оголи нещо друго. Намери се прикована под тялото му и не ù оставеше нищо друго, освен да се остави на ласките му. Проникна в нея грубо, без да я погледне нито веднъж в очите; накрая заспа, заровил ръце в косите ù. Ришан сподави сълзите си и се запита дали това ще се повтори и следващият път.

...междувременно...

- Марсел, ти си пиян - прошепна Ариана и се опита да го избута, но беше безсмислено - той беше прекалено силен за крехките ù ръце. - Махай се или ще повикам някого.
- И ти ли не ме искаш? - каза той, твърде високо. Ръката му хвръкна във въздуха и се стовари върху рамото ù толкова силно, че коленете ù се огънаха, без да могат да устоят на напрежението.
- Иди в някой бардак, там ще те искат - изсъска му Ариана и се отдръпна.
- Тази вечер не ми трябват евтини курви.
Марсел залитна към нея и се хвана за полата ù. Платът се разкъса, а Ариана изпищя. Хукна да бяга, но паниката я бе обзела и тя не стигна далеч, преди да се препъне и падне. Болка прониза левия ù крак и тя се преви одве, обхващайки го с ръце. Без съмнение костта се бе счупила. Това не беше от значение за Марсел. С тромаво лъкатушене стигна до нея и се стовари отгоре ù. Притисна я с тялото си така, че да не може да се съпротивлява. Плачът ù огласи нощта, но никой не ù се притече на помощ.
***
- Къде е Ариана? Пратете да я повикат - заръча Ришан на една от прислужниците си. Сега, когато беше метреса на маркиза, се ползваше с известни привилегии, които не се свенеше да използва. Повдигна полите на роклята си и побърза към библиотеката, където обикновено се срещаше с Марсел. Него също не го бе виждала напоследък, но той се държеше странно, затова предположи, че сам ще се появи, когато реши.
Едва пристъпила в хартиения рай, до нея се приближи новата маркиза, съпругата на Антоан. Ришан направи почтителен реверанс, надяваше се, че това ще е достатъчно.
Рене дьо Шамо се усмихна, но в усмивката ù нямаше нищо хубаво.
- Знам, че когато съпруга ми отсъства нощем, ще е с теб. - На Ришан ù се искаше да не отвръща глава, но все пак не успя да покаже твърдост. - Не се тревожи, не те мразя. Виж. - Рене хвана ръката ù я постави върху корема си. Жюбле я погледна въпросително, а когато разбра очите ù се уголемиха; все още не можеше да се познае по външни признаци. - Бременна съм, вероятно е момче. Не вярвам Антоан да те остави, поне не, докато все още му доставяш удоволствие, затова се порадвай на щастието си, защото няма да трае дълго. А това - тя потупа корема си, - това ми осигурява позиция и власт, каквито ти няма да имаш никога. Без значение колко копелета ще родиш.
Без да каже нищо повече, излезе от библиотеката, оставяйки Ришан сама със срама ù. Тя се отпусна на един стол и закри лицето си с ръце. Този път не заплака, успя да удържи сълзите си. И ги удържа още няколко часа, преди да я повикат по спешност, заради Ариана.

Намерили я в гората, окървавена и гола. Сега Ариана се бе свила в леглото и виеше, непозволявайки на никого да я доближи. Ришан отпрати слугите и им заръча да намерят доктор. Когато останаха сами, тя се приближи до приятелката си.
- Ари, аз съм - Ришан - каза тихо. Ариана беше все така свита и потрепна, когато другата сложи ръката си върху коляното ù. - Ще ми разкажеш ли какво се случи?
- М-м-марсел - изхлипа Ариана.
Ришан дръпна ръката си като попарена и обърна Ариана към себе си. Пострадалата се сви и обърна главата си настрани, но Ришан я разтресе, докато погледът на Ариана не се фокусира върху нея.
- Марсел ли ти стори това?
- Н-не. Той се опита да...
- Ари, трябва да се успокоиш. Скоро ще дойде доктор и ще се оправиш. Но трябва да знам какво се е случило.
- Беше яд-д-осан заради... заради Антоан и... дойде при мен... Беше пиян и... - Тя сви краката си при спомена и това беше достатъчно за Ришан, за да разбере. Прегърна Ариана и усети как сълзите на приятелката ù мокрят дрехата ù.
- А после?
- Не знам... Събудих се... Беше тъмно, а Марс-с-ел го нямаше. Но там беше някой д-друг.
- Кой, Ари, познаваше ли го?
- Н-н-не. Усетих, усетих дъхът му по кожата си и тогава ми прошепна да не се страхувам и...
Ариана стискаше ръцете на другата девойка толкова силно, че ù причиняваше болка.
- Успокой се, тук си в безопасност. Какво стана после?
Хълцаща, приятелката ù разтвори широко краката си. Ришан се наведе и огледа белезите на бедрата ù, покрила ръка с устни. Бяха толкова много и толкова дълбоки, че тя се зачуди как не ги е забелязала досега, но кръвта по Ариана беше толкова много, че трудно можеше да се направи извод за реалното ù състояние.
- Направи ли ти нещо друго? - попита внимателно Ришан, макар че я беше страх от отговора. Ариана повдигна дрехата си - същите белези по корема и гърдите ù. Ришан заплака, гледайки страданието ù. Реши да не я натоварва повече, а я предаде на доктора, който заключи, че състоянието ù е тежко, но не е фатално.
Когато най-сетне Ариана заспа, сънят ù продължи цели два дни.
***
Ришан се разхождаше в градината. Луната беше единствената ù наблюдателка. Ариана се възстановяваше бавно и за сега Ришан не ù досаждаше с въпроси. Дали заради това или не, но тази вечер Антоан за пръв път я бе любим с нежност и тя отново изпита любов към него. От държанието му заключи, че все още не знае за детето на Рене. Беше навлякла съвсем тънка рокля, през която кожата ù прозираше и бе съвсем достъпна за ласките на вятъра. Между пръстите си въртеше една червена роза.
Беше унесена в собствените си блянове, когато забеляза, че нечия чужда сянка се е сляла с нейната. Подскочи уплашено, а когато видя изнуреното лице на Марсел не знаеше как да реагира. Накрая реши, че преди да го съди, трябва да му поиска обяснение, затова потисна съмненията си и се спусна към него. Той залитна и тя стигна при него навреме, за да го подхване.
- Сел, какво се е случило с теб?
- Нещо лошо, Риш, много лошо. Дойдох да се сбогувам.
- Какво? Сел, обясни ми!
- Първо ми кажи как е Ариана - рече той. Не смееше да я погледне и Ришан хвана ръката му, за да му покаже, че е опростен.
- Възстановява се. Вината не е...
- Напротив - прекъсна я той и дръпна ръката си от нейната.
- ... изцяло твоя. Знам, че съжалявам, Сел, знам, че си добър човек. Защо не ù го кажеш лично? Сигурна съм, че тя ще ти прости. Освен това ще ни помогнеш да открием този, който ù е сторил тези ужасни... неща.
- Не мога - промълви Марсел. Ришан видя, че стиска ръцете си и че те треперят. Помисли си, че никога не го е виждала такъв. Чувстваше някаква вина, задето двамата ù най-добри приятели страдат така. - Заминавам. Няма да се върна.
- Какво се е случило, Марсел? - попита за сетен път девойката. Отново посегна да хване ръката му, но той се отдръпна рязко.
- Недей. Не мога да се контролирам.
- Какво искаш да кажеш? О! - Ришан беше забравила за розата, която държи и в раздразнението си я бе стиснала твърде силно. На няколко места на дланта ù избиха капчици алена кръв.
- О, Ришан - изстена Марсел и се долепи до стената.
- Сел, добре ли си? Сел, какво става...
Тя се доближи до него и в следващият миг отскочи. Очите му бяха добили странен цвят, а зъбите му се бяха издължили. Ришан изпищя. В следващият момент Марсел се нахвърли върху нея и заби зъбите си в гърлото ù. Ришан усети как източва кръвта ù и започна да се мята в ръцете му, но той беше толкова силен. Постепенно краката ù се отделиха от земята, а ритниците ù ставаха все по-немощни. Лицето ù бе обърнато към луната...

Ришан отвори очи. Не знаеше къде се намира, но сякаш се бе родила отново. Изпълзя изпод навеса, под който се намираше, но щом слънчевите лъчи докоснаха кожата ù, тя започна да пари толкова много, че тя се хвърли панически назад. Опита се няколко пъти, но резултатът беше все същия. Накрая се предаде, сви се навътре и обви с ръце коленете си. Не знаеше колко време е минало, но по едно време под навеса се напъха едно златокосо момиченце. То погледна Ришан с огромните си очи и протегна ръце към нея. Някъде далеч майка му го викаше.
Ноздрите на Ришан се разшириха. Миришеше толкова вкусно...

by **Charlotte Petrova.** Съб Май 19, 2012 8:17 pm

Име:
Шарлот Петрова

Години:
21/ 1548

Раса:
Вампир

Дарба:
Манипулиране на съзнанието.

Външен вид:
Шарлот е много красива жена.Тя е висока със стройно и добре изваяно тяло.Косата и е тъмно кестенява спускаща се под раменете.Носи я къдрава,но понякога я изправя.Лицето й е овално с правилни и много красиви ,черти.Кожата й е бяла и нежна.Очите и са дълбоки и кафяви.Те са най-силното и оръжие.Може да омая всеки с тях.Щом е успяла с най-древният вампир,успява със всички останали.Има чаровна усмивка с която кара околните да се усмихват заедно с нея.Но усмивката й може да вбеси враговете й защото тя обича да се смее.Стилът й на обличане винаги се е водел по модата.Дори от деня в който се е родила тя е била обличана в скъпи и модерни дрехи.

Характер:
От малка е кучка.Винаги мисли само за себе си и прави всичко за да е добре тя.След като е превърната във вампир това чувство се усилва.Никой не може да и попречи да изпълни това което си е наумила.Изпълнява до край целите си и то с усмивка.Обича да дразни враговете си и го прави.Можеш да се побърка с жена като нея.Тя има малко приятели и много врагове.

История:
Родена е в семейство на аристократи по онова време.Както сега така и тогава е имало смисъл от какво семейство произхождаш.От малка е отгледана като принцеса,получавала е каквото иска (в онези условия).Всички в градът са знаели на кой е дъщеря и никога не е имала проблем с никой. Шарлот обаче винаги решава да прави това което на нея и харесва.Когато става на 19 родителите й решават,че ще я омъжват за едно момче. Тя не е съгласна с това и затова избягва от семейството си. Запознава се с един русокос красавец и се влюбват. Той се оказва вампир и я превръща за да бъдат завинаги заедно, но тяхната любов не трае дълго. Възлюбения й бива убит а тя остава сама на този свят. Бяга, крие се от останалите и се опитва да се задържи на едно място за дълго време но не винаги се получава..

Лик+Име на човека,който ползвате:
Нина Добрев.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Съб Май 19, 2012 8:19 pm

И двете сте одобрени ! Забавлявайте се <3

by **Samara.** Съб Май 19, 2012 8:37 pm

Вампири .. Tumblr_lpamto9wzH1qbabvao1_r1_250

Вампири .. Tumblr_lpamto9wzH1qbabvao2_250

Barbara Palvin

Име:
Самара Карио

Лик:
Barbara Palvin

Раса:
Древен Вампир

Дарба :
Освен всички други привилегии, които притежават древните вампири.. Тя владее и отлична телепатия във всичките й форми..

Характеристика:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Карио е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е нещо такова я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Самара може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Сара бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й шоколадови с лек сребрист отенък на русото, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Самара се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие на вечната й кожа..

История:

/II век преди Христа/

Детският плач прониза внезапно настъпилата тишина.. Малкото дете размърда непослушно крайниците си опитвайки се да привлече вниманието на изнемощялата си майка.. Уви, младата жена не отвори очи. Тялото й бе отпуснато безжизнено върху съвсем не толкова меката животинска кожа. Коремът й бе едва ли не разпокъсан от малкото чудовище, което упорито продължаваше да негодува. Стара жена покрита в сиво наметало пое малкото момиченце повдигайки го нависоко във въздуха..
- Момиче ! - изкрещя и излезе от малката шатра, която грижливо бе направена за мъртвата родилка. Тъмните й гарванови очи се впиха в малкото дете с някаква странна злоба. Мразеше го задето отне живота на господарката й ! Така копнееше да го убие в близкото поточе. Жадуваше да притиска малката й главичка в мръсната вода, докато въздухът спре да достига до белите й дробове.. Една жестока жена, която таеше само и единствено злоба към горкото новородено !
- Самара ! - провикна се друг мъж и плавно отскубна детето от ръцете на възрастната. Погледа му бе различен, изпълнен с любов и обожание. Сините му очи гледаха момиченцето с такава топлина, която едва ли би могла да съществува.. Той обичаше съпругата си, но този дар който му бе даден от Боговете.. Ах, дори сълзите се стекоха по грубото му лице.. - Малка Самара.. - загука на детенцето галейки нежните му бузки. Внезапно осъзна загубата си. Пронизителен вой се отскубна от устните му. Той подаде Самара на старата и бързо се изгуби в шатрата. Риданията му се чуваха с часове наред.

***

/ II век преди Христа (седемнадесет години след раждането на Самара.) /

Младата девойка пристъпи напред. В ръката си бе здраво стиснала старо копие още от войната. Бе минал месец, а тя все още бе жива. Убиваше младите и глупави животни, които припкаха спокойно в околността. Само така можеше да оцелее !
Чу шум. Поколеба се, но пристъпи още една крачка напред. Мигновено зае отбранителна позиция щом зърна младият мъж, който определено не бе неин събратин. Кожата му бе мъртвешки бледа, а на лунната светлина изглеждаше още по - красива и запленяваща. Очите му, чувствени примамвайки я към себе си.. Ах, как можеше да устои на някой толкова заразителен младеж !?
- Какво търсиш по земите ми !? - попита заплашително. Тук тя бе господарката. Единствената оцеляла , заедно с още няколко деца ! Стойката й бе заплашителна, сякаш щеше да нападне при всеки удобен момент. Но не ! Тя би могла да убие човешко същество... По устните му имаше кръв, сякаш току - що бе изял жив човек. Може би бе така ! - Ти смъртта ли си ? - попита смирено и мигновено хвърли копието на земята. Заплененият й поглед следеше неговия с любопитство и обожание..
- Искаш ли да бъдеш спътница на смъртта ? - проговори нежно на нейният език. Приближи се с няколко крачки и внимателно докосна косите й. Вдиша от прекрасният им аромат.
- Какво ще спечеля ? - промърмори заинтригувано. Щеше да направи всичко стига да се махне от цялата тази мизерия.. Този живот не бе за една принцеса , нали така !? Защо трябваше да се жертва за и без това полумъртвите деца, които в крайна сметка щяха да останат неблагодарни..
- Живота.. - прошепна примамливо, а тя само кимна и затвори очи в очакване на нещото да се случи.. Вампирът не дочака втора покана. Впусна се към нежната й плът.. Самара затвори очи..

***

/ XVI век /

Светлина ! Най - накрая светлина след толкова време прекарано в мрак и страх.. Слънчевите лъчи нежно галеха бледата й кожа, придавайки й малко по - жив цвят. Онази стара, почти забравена детска усмивка се изписа на лицето й. Ах, откога не се бе усмихвала така. Без арогантност, без злорадство. Просто една невинна искрена усмивка, която вещаеше само добро..
- Милейди.. - прошепна млад русоляв господин нежно докосвайки рамото й. Самара се извъртя към него и нежно погали лицето му. Окървавените й устни отново се развиха в една красива усмивка.. Хипнотизираното човешко същество съвсем не разбираше какво става. Бе манипулиран, принуден да забрави за същността на господарката си.
- Локрецио.. Толкова си взискателен.. Помолих те да ме наричаш Изабела.. - нежното й гласче се извиси с няколко октави.. Мда, госпожицата бе сменила доста имена през хилядолетният си живот. А защо не !? Нов град, нова самоличност. Ах, колко време издирваше проклетата вещица, която в крайна сметка да й даде светлината, живота, съдържащ се в един старинен пръстен. Ако госпожицата знаеше, че в крайна сметка през следващите векове тази кръгла халка ще стои толкова грубо на нежната й същност.. Е, никога нямаше да избере него.. Не че имаше особено голям избор..
- Скъпи ми Локрецио.. Не бих могла да пощадя живота ти.. Затова затвори очи, моля те.. - прошепна нежно. Младият мъж й служеше вярно, но така й не успя да заслужи живота си.
- Но Изабела.. Аз Ви обичам.. - последните му думи, преди Самара хладнокръвно да прекърши крехкият му човешки живот.. Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата не забеляза кога започна да се здрачава.. О, тя обожаваше да наблюдава небето по това време.. Крехката граница между денят и нощта..

***

Допълнения:

- Още от деветнадесети век, Карио обича да пуши.. Странен и донякъде лош навик, който съвсем не подхождаше на крехката й външност, но уви. Никой не можеше да я спре..
- Гласът й. Едва ли има по - омаен звук от него.. Такава нежност, чувственост. Дори псувните звучат като песен, ако се изплъзнат от устните й..
- Има странният навик да се държи зле с всички независимо от обстановката и темата на разговора..

by **Rebekah Mikaelson ♥** Съб Май 19, 2012 8:44 pm

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Сара Еванс** Нед Май 20, 2012 11:22 am

Име на героя:Сара Еванс

Възраст:20
Раса:Вампир
Дарба:Скорост,Телекинеза,Телепатия

Характер:Сара е много добър и трудолюбив човек.Винаги е страшно мила с хората,е зависи те как се държат с нея.Обожава да ходи на шопинг това я отпуска,също така обича да пътува из света.Винаги е весела и усмихната почти никога не е тъжна и намръщена.Тя е много позитивен човек.Мрази да се кара с хората за глупости.Също така тя е много чувствителна.

Външен вид:Тя е около 1.80 висока и слаба.Има чуплива кестенява коса,не много дълга,почти винаги е с пусната коса много рядко може да я видите с вързана или с някаква прическа.Кожата и е светла.Има прекрасни сини очи.Устните и са плътни и розовеещи.Винаги е в крак с модата.Носи само дизайнерски дрехи,чанти,обувки и т.н.

История:Изцяло тя произлиза от богаташко семейство,но за жалост баща и не се интересува много от майка и.Изневерява и във всеки удобен момент.Това че са имали пари не значи че са живяли щастливо като в приказките.Сара е останала много разочарована от баща си след като го е видяла с друга жена и е избягала от вкъщи докато е била на 19.С течение на времето тя си намира работа и започва да работи като фризьор за да си изкарва прехраната.Докато един ден,когато се прибира от работа минава през една тъмна уличка и чува писъци и се плаши и тръгва да бяга.Тъкмо стига до тях и пред вратата от нищото се появява човек и я упоява с нещо.Когато се събужда осъзнава че е в някаква изоставена сграда,тогава се появява един от вампирите и,и дава да пие вампирска кръв.След това я убива и я чака да се събуди.Когато тя се събужда той вече е убил човек за нея,тя не устоява на кръвта и започва да се храни и да убива хора но това в продължение на 1 седмица.Сара осъзнава че това не е редно и минава на диета от зайчета и катерички но те не утоляват гладът и,и тя започва да краде кръвни банки от болницата.

Лик+Име на човека,който ползвате:
Вампири .. Tumblrlzx544j7l31qgzzaf

Адриана Лима

by **Rebekah Mikaelson ♥** Нед Май 20, 2012 11:25 am

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Stefan Salvatore** Пон Май 21, 2012 10:55 am

Paul Wesley

Име:
- Стефан Салваторе

Години:
- 18/164

Раса:
- Вампир

Вампири .. Tumblr_m3z9wyvjfF1rscaxzo1_500

Дарба:
- Копиране на чужди дарби;
- Когато пие кръв от някого може да види спомените му;
- Причиняване на болка с поглед;

Вампири .. Tumblr_m3vj8rXnnr1rvt9cbo1_500

Вампири .. Tumblr_m3vj8rXnnr1rvt9cbo1_500

Външен вид:
- Стефан е невероятно красиво момче, притежаващо вроден чар. Скулите на лицето му са ясно изразени. Кестенявата коса на момчето е нормална на дължина като той я оставя винаги естествена и не си прави труда да я оформя в по-специална прическа. Веждите му са плътни, в цвета на косата му, а под тях се намират зелените му очи във формата на бадеми. Носът му е малък и остър, а устните му – розовенеещи, месести и доста изкушаващи на вид. Той е висок, с нормално телесложение. Тялото му е покрито с мускули, които са ясно изразени. Има татуировка на дясното си рамо. Обича да носи предимно дънки и по-обикновени дрехи, но когато се налага, винаги е готов да стане господин официален.

Вампири .. Tumblr_m231ujxub61rno8ko

Характер:
- Зеленоокото момче има чиста душа и сърце. Той е благороден и мил, винаги се отнася добре с всички и мисли за околните. Стефан е истински джентълмен, не забравящ обноските от времето, в което се е родил. Той е спокоен и търпелив, понякога прекалено доверчив. Момчето умее да убеждава с думите си и да премахва съмненията в другите. Той е забавен и дружелюбен. Трудно се ядосва и губи контрол над мислите и действията си. Умее да бъде безкрайно очарователен. Преди всичко, Стефан е искрен и някой трудно би го накарал да върши злини. Той е твърдо против лъжите и интригите. Винаги е готов да помогне с каквото може без да очаква нищо в замяна. Никога не подценява враговете си и не се отказва от своите цели. Той е мечтател и оптимист. Не спира да вярва дори, когато надеждата е изгубена.

Вампири .. Tumblr_m2wehyJd8C1rs21eyo1_250

Вампири .. Tumblr_m2wehyJd8C1rs21eyo1_250

История:
- Стефан е роден преди цели 164 години в Мистик Фолс. Семейството му е богато и уважавано, с дълга история зад гърба си. Той е по-малкия от двамата братя Салваторе. Стефан и Деймън се разбирали добре, докато не се появило прекрасно момиче на име Катрин Пиърс. Тя била забавна, невероятно красива и изпълнена с живот. Очите й сияели като две звезди и зеленоокото момче веднага се влюбило в нея. Било любов от пръв поглед. Но нещата не се развиват точно както той е искал. Деймън застанал на пътя му, готов също да се бори за сърцето на Катрин. Двамата водели непрестанна война помежду си, борейки се за сърцето на любимата си. Ясен победител никога не се очертал. Една нощ, Катрин признала на Стефан, че е вампир. Минава известно време, когато истината излязла на яве. Искали да заключат тъмнокосата вампирка в старата църква, където да бъде осъдена на смърт заедно със себеподобните си. В опита си да я спасят, Стефан и Деймън умират, но в системата им има кръв от нея. Така те се съживили, а по-късно по-малкия брат убил баща си, завършвайки трансформацията. Деймън му обещава вечна мизерия, защото е ядосан, че Катрин е превърнала и него. С времето Стефан се пристрастява към човешката кръв и става неконтролируем. Буквално изгубва ума си, когато я вкуси. След години среща Лекси, своята най-добра приятелка, която му помага и го научава да се храни само с животинска кръв. След десетилетия отсъствие, Стефан се завръща в Мистик Фолс.

Вампири .. Tumblr_m1gn5jdF5K1r4dz9qo1_r1_250

Вампири .. Tumblr_m1gn5jdF5K1r4dz9qo1_r1_250

Вампири .. Tumblr_m1gn5jdF5K1r4dz9qo3_r1_250

by **Rebekah Mikaelson ♥** Пон Май 21, 2012 11:24 am

Одобрен си ! Забавлявай се <3

by **Rosalie Cullen** Пон Май 21, 2012 12:46 pm

Име*: Rosalie Cullen

Години*: неизвестни

Раса*: вампир

Дарба*: Атмокинеза,Внушение,Четирите стихии,
Силов Щит

Външен вид*:Висока,с дълга кестенява коса.Има стройна фигура.Усмивката и разкрива истинската и красота.Външния и вид понякога залъгва хората,но въпреки това тя е добра.

Характер*:Описва се като "срамежлива и книжен плъх”, но след време става бунтовник с променливи настроения.Има твърд характер и е голям инат.Грижовна и добра е към приятелите си и семейството си.Лесно избухва,но бързо и минава.

История*:Рийд е родена в Лос Анджелис, Калифорния.Рийд описва живота си като сложен. Посещавала е средното училище „Palms”. След успеха на „Тринайсет”, Рийд се завърнала в гимназията си в Лос Анджелис , но отново напуска след 1 година. Тя обявява, че разни майки, които идвали в училището по време на обедната почивка, за да я тормозят и нападат заради филма, са причината за нейното напускане. В последствие Рийд минала на индивидуално обучение и получила своята диплома за средно образование. Рийд разделя времето си между Ню Йорк и Лос Анджелис.

Допълнителна информация:

Снимка и името на човека, чийто лик използвате*:Nikki Reed

Вампири .. Nikki_Reed_Smallz_Raskind_shoot_-1

Вампири .. Nikki_Reed_Smallz_Raskind_shoot_-1

by **Rebekah Mikaelson ♥** Пон Май 21, 2012 3:10 pm

Извинявам се за забавянето ! Одобрена си ! Забавлявай се <3

by **Blair Woldorf** Чет Май 24, 2012 12:57 pm

Вампири .. 2009-In-Style-Hair-Issue-leighton-meester-6278010-400-400

Leighton Meester

Име:
Blair Woldorf

Години:
18 човешки / 650 вампирски

Раса:
Вампир

Дарба:
Не и влияят никакви други дарби.Има имунитет срещу дарбите на вампирите.

Външен вид:
Има дълга кафява коса и прекрасни кафеви очи.Не е много висока.Обича да носи обувки на висок ток.Кожата и е бяла като сняг.Обича да се грижи за себе си.Поддържа хубавата си фигура като тренира всякакви неща.Най-вече йога.Много обича модата.Има красиво овално лице.Повечето момичета и завиждат,а на нея това и доставя удоволствие.
Обича да експериментира със стила си,но в рамките на нормалното.

Характер:
Blair е мила и сладка.Много обича да се забавлява с приятели и да прави глупости.
Би направила всичко за своите близки,дори да убие.Много мрази лъжците и подмазвачите.Умна е и винаги премисля нещата преди да направи нещо.Когато се ядоса по-добре да няма никой около нея.Понякога може да бъде и кучка.Много мрази някой да и досажда.Когато се ядоса по-добре да няма никой около нея защото ще си го отнесе дори и да не е виновен.

История:
Blair е родена през далечната 1811 г. в Рим/Италия.Явно съдбата е била доста благородна към нея защото още от бебе се отнасят с нея като с принцеса.В буквалният смисъл.Майка и Миа умира когато малката Emma навършва 1 година.Баща и крал Филип не намирал много време за нея поради кралските си задължения.Затова я обсипвал с подаръци.Единственият човек с който прекарвало цялото си време била нейната прислужница.Въпреки че била от прислугата Blair силно се привързала към нея.С течение на годините тя става една млада дама която обича да се забърква в неприятности.В един пролетен ден Blair решава да се разходи из града.Въпреки че за нея не е било много безопасно да се разхожда сама тя го направила.Може би това бил най-хубавият ден в жита и.Тя усетила свободата за която така дълго копняла.Докато се разхождала се запознала с момче на име Фабио.Най-обикновен селянин,но нея ранга не я интересувал.В продължение на месеци тя се срещала тайно с него.Докато една вечер докато минавала през гората напряко чула някакви стъпки зад себе си.Blair се изплашила и забързала крачка.Точно в този момент усетила как някой я хваща и захапва по врата....Нещото което я е нападнало избягало.Когато се съвзела видяла че пред нея е нейният любим.Точно в тази нощ той и разкрил най-голямата си тайна.Че е вампир.Любовта и към него е толкова голяма че го моли да я превърне за да могат да бъдат заедно завинаги.В началото той отказва,но с времето тя го убеждава.Както знаем не всяка приказка завършва с хубав край.60 години по-късно двамата се разделят,но остават най-добри приятели.

by **Rebekah Mikaelson ♥** Чет Май 24, 2012 12:59 pm

Одобрена си ! Забавлявай се <3

by Sponsored content

Вампири ..

Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..

Re: Вампири ..